Из „Птици в нощта“: Един млад старозагорски талант

Гергана Тотева е талант, израснал в старозагорската поетична школа. Още като дете, а след това и като девойка, тя се изявява с успех в различни младежки конкурси, в това число и в Италия, където получи награда от тамошен поетичен форум.

Интересно е, че Гергана показваше още тогава разностранни дарби. Тя рисуваше талантливо и постъпи да учи в Казанлъшката художествена гимназия, която завърши с отличен успех. После продължи образованието си в Софийския университет, където успешно доразви дарбите си.

Кое е най-интересното в поезията на Гергана Тотева? На първо място – търсенето на асоциативен и по-дълбок смисъл зад темите, на които пише. Това не беше характерно за нейните връстници. Те реагираха по-скоро чисто емоционално в творбите си, поддаваха се по-често на външния патос. Емоцията при Гергана се поражда от интересния мисловен план, който тя разкрива в стиховете си. Второто отличително качество на нейните стихове е нестандартната поетична образност. Образност, която се носи от обикновени, прозаични на пръв поглед думи, например „числа“, думи, които обаче, съчетани в Герганините стихотворни редове, зазвучават по новому и заразяват и читателите. Третото качество на тази поезия е нейната сдържаност, пестеливостта на изразните средства. Това създава вътрешно напрежение в стиховете. Най-често натрупваната енергия избухва в поантата с неочакваност, с изненада, която предизвиква към размисъл.

Днес Гергана Тотева е зряла млада жена, майка и съпруга. Но надяваме се, че ще продължи да ни радва с творчеството си и ще бъде достоен продължител на старозагорските поетични традиции.

„Птиците“

Гергана ТОТЕВА

ЧИСЛА

Всяко число е различно,

има минало и бъдеще.

Числата са навсякъде.

В любовта и в омразата,

дори във вятъра

Всеки брои.

Брой на крачки.

Брой на безбройното.

Край на безкрайното!

Числа!

Фатални. Щастливи!

Всеки е роден със своето число,

а всяко число е родено,

за да се… роди следващото.

* * *

Когато мисля за теб,

ми се плаче.

Сълзите напират.

Вярвам, че и ти,

когато плачеш –

мислиш за сълзите,

които при раздялата ти подарих.

КАПКА

Капка по капка.

Събирам кехлибарения

любовен еликсир.

Гледам в чашата –

живота си

красив.

Ще я изпия до дъно чак.

Усещам: всяка капка

изпепелява

разума ми.

С писък.

Капка по капка

изпивам силата

на съдбата си,

скрита в чашата ми

с вино.

Какво ли крие дъното?

ДУМА

Думата е моя сестра.

Тя е вътре в мен,

чувам вътрешния ѝ глас,

чувам как ме вика, ако е в беда.

Чувам как се смее.

С мен споделя всичко.

Най-добрата дума.

Моята.

За теб…

ВИНО

Гроздето е твой баща.

Ти роден си

от зърната,

златни, негови…

Забранени, но твои.

Бяло… червено…

чистота и невинност…

кръв… надежди…

любов и мечти.

Горчива и омайна –

тайна…

Изтрива болката

от сърцето – там,

където си е намерила дом.

Без сърце…

Забранено…, но твое

вино.

ЗАРАТА публикува от първия брой на списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.