Из „Птици в нощта“: ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО СЪЩЕСТВУВА В ПРИРОДАТА, ТО НЕ Е ИЗОБРЕТЯВАНО

инж. Лидия Минева-Бакалова

„ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО“ СЪЩЕСТВУВА В ПРИРОДАТА, ТО НЕ Е „ИЗОБРЕТЯВАНО“

Електричеството в Природата е интересна и удивителна част от човешкото познание. Има ли електричество, значи има и информация. Частиците, които изграждат физическата Реалност, трептят със своя собствена честота и създават потенциална разлика /напрежение/. Поражда се електрическо поле, и ние живеем в него. Електричество има във всяко живо същество, в комарите, в амебите, в рибите и в хората разбира се. Човешкото сърце, мозък, мускули, клетки, тъкани, притежават електрически потенциал, еднакъв с природния, и никой жизнен процес не минава без него. Древногръцкият философ Талес, е определил природното електричество, като неотменима същност и „душа на Вселената”. Това е особена вибрираща в пространството енергия, фина и живототворяща, която обвива като паяжина всичко. Тя трепти със своя честота и осигурява равновесие и стабилност. Всички ние, още като деца сме се впечатлявали от тази същност, без дори да знаем защо. Свободно мислещите хора и най-вече децата, с директните си усещания много преди учените, са открили природното електричество. Терминът произлиза от древногръцката дума „електрон“, която означава „кехлибар“/вид смолисто вещество/. При натриване на кехлибара с вълнен плат, той се наелектризира и започва да привлича всякакви предмети. Дълга и завладяваща е историята на електрическите процеси и явления.

Из „Птици в нощта“: За романа “Стъкла в очите“

През 4 век пр.н.е. са открити електрическите риби-змиорки. Те живеят в скални речни дупки, в които могат да влизат на заден ход. На повърхността на тези риби се измерва напрежение до 500 волта и сила на тока 1 ампер, което е десет пъти повече от смъртоносната норма 0,01А. Змиорката спокойно може да убие всичките си врагове. По време на испанската конкистадора, преминаващите през реките коне, били масово парализирани. Затова нарекли рибата с името „арима”, което означава лишаващ от движение.

Рибата скат също е електрическа и може да убива. Тя притежава остър шип, който удря жертвата с напрежение 600 волта. Наречена е ”нарке”, което в превод означава парализираща риба. От тази дума произтича и терминът „наркоза“. Римският лекар Скрибоний Ларг живял и работил през 1 век по времето на император Клавдий, успешно е лекувал със скатове, от подагра и главоболие. При аутопсия на скат, италианският лекар Франческо Реди е открил нейни специални органи, с функция на кондензатори.

По гръбначния стълб на електрическия сом, са намерени видоизменени жлези, свързани чрез нерви в специфична батерия, с 360 волта напрежение. Електрическият сом е наречен „раад”, което означава гръм.

Не са една и две електрическите риби и да се изброят всички е невъзможно. Едни от тях използват електричеството, за да се защитават, други дори могат да го трансформират в звукови и светлинни сигнали.

Нощем океани и морета никога не спят. Още щом настъпи нощта, водата заблестява като звездното небе и заприличва на открития Космос. Забележителни електрически светения се появяват във всички морета и океани. Моряците много добре познават и съзерцават с удоволствие тази нощна красота. Изследователи-океанолози споделят, че дори и в Ледовития океан под дебелата плоча лед, се наблюдават подобни цветни светения.

Първоначално се е приемало, че причина за светенето е горенето на фосфора, който се съдържа в водата. Тази хипотеза е опровергана, защото фосфорът и неговите съединения, се разтварят и не е възможно да светят.

Оказва се, че светенето идва от най-различни и безброй много организми, водорасли, охлювчета, осмокраки рачета и медузи със специални жлези. Интересни риби със светещи люспи, наречени сполучливо „мичмани“, помагат да се видят тъмните скали и подводните рифове. Умело показват на рибарите къде се струпва сардината, скумрията и кефалът.  Когато светещото вещество се изчерпи, „мичманите“ се спускат в глъбините, зареждат се и светенето им продължава.

Някой от организмите в покой не светят, но приближи ли кораб, или лодка, делфин или кит, те мигновено се събират и образуват светещо петно с забележима площ. И понеже те са различни по форма и цвят на светенето, „картината“ е забележителна!

Електричеството в Природата има различни проявления. От нас се иска да търсим и откриваме знания за физическата Реалност, за да не оставаме слепи за нейните красоти и чудеса. За този цел обаче, е необходимо силно лично намерение! Не е по силите на никой автор да разкрие, защо Природата е такава, а не друга!

Полярното сияние е също електричество в Природата. Много учени са изследвали това чудо и дори са се опитали да го възпроизведат.

Според норвежкият физик, изследовател Кристиян Олаф Биркеланд /1867-1917г./, красивите и разноцветни сияния се създават от високо енергетични заредени частици, движещи се в разредени газове.

Когато достигнат Земята те се захващат от нейното магнитно поле, и се насочват към полярните области. При сблъскване с атомите и молекулите на разредените газове в горните слоеве на атмосферата предизвикват светене. Това е първата теория, която достоверно обяснява полярното сияние А през 1896 година такова е получено и в лабораторни условия. Биркеланд прави изследвания и лабораторни експерименти 15 години, и плаща със здравето и живота си за своите открития. Въпреки защитното си облекло, той не успява да се спаси от унищожителното лъчение. Получава тежко психическо разстройство, причинено от радиоактивно облъчване и завършва живота си със самоубийство. Научният свят остава потресен, и прекратява мигновено тези изследвания. Години наред, за полярните сияния, не се открива нищо повече. Оригиналната опитна постановка на Биркеланд и днес се пази в град Трамсьо, Норвегия.

Друг забележителен изследовател на природното електричество е Бенджамин Франклин. Без да е професионален физик, роден като 14-то дете в 17-членно бедняшко семейство, той успява да извлече електричество, натрупано в буреносните облаци. Към този рискован експеримент, го води неудържимо собствената му идея, че електричеството има материална основа и може да прониква през различни среди. Подобна представа е била в противоречие с тогавашните знания и съответно получава голяма съпротива. Но Бенджамин Франклин успява да докаже, с експеримент, от който едва не загива, че буреносните облаци са силно заредени с електричество! Според Франклин всичко около нас, съдържа в себе си електрически субстрат /флуид/, който се състои от крайно малки частици, способни да пронизват всички тела.

Животът ежедневно доказва правотата на епохалното му откритие. Електричество има навсякъде около нас, в един невидим, но реално съществуващ свят. И във всеки момент, всеки човек може да се окаже очи в очи с някоя от множеството негови форми. Не малко хора, са имали късмета да наблюдават светещи кълба, закотвени върху проводници, или свободно плуващи във въздуха. Ако срещу вас се появи топка, която се движи бавно, сякаш танцува някакъв танц, оцветена виолетово, синьо или червено, със сигурност сте срещнали кълбовидна мълния. На Земята всяка минута се появяват от 100 до 1000 такива, признати за абсолютен физически феномен.

Написаното до тук е достатъчно, за да приемем убедено, че електричеството, без което не може да има цивилизован живот, ни е дадено като дар! То съществува и не е изобретявано!

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.