Из „Птици в нощта“: Иван Енчев

Иван Енчев

П Р А З Н И Ц И

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

ИВАНОВДЕН

Търчах през всякакви очи по пътя си.

Като осù ме лаяха попътни псета.

Най-глупавите най-свирепо ме грозяха.

Най-умните пък все ръмжаха издалече

с едва дочут подземен дрезгав ромол. –

От техните прикрити зъби се страхувах…

Без камък в пазвата си –

с гол кураж спасих се.

О, псета, люти като болести заразни –

вървете си по кучешкия път, момчета.

От хапане е късно вече да се плаша.

Аз нямам неухапано место по себе си:

от кучетата само белезите имам,

а от приятелите – всички живи рани…

И хората

по зъбите се разпознават.

 

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

След лястовичо пълнолуние –

най-веселото слънце се усмихва.

А първи щъркели сред небесата –

като подарък за рождения ми ден

кръжат над моята глава високо.

Божествен ореол е този полет! –

Те сенки са на отлетели пролети!

Каква ли блага вест ми носят тук?

Поспрете, щъркели! Поспрете.

Бъдете щури, волнокрили братя! –

Сторете чудо. Чудото сторете.

Върнете ми крилете бързолетни

на първите ми двайсет полети.

Наследствено владение ми дайте

в зелените поля на младините. –

Дори кьошето им ми стига днес…

Най-светла благодат е този ден –

след преспите на зимата изгрял!

Аз днес се чудя с поглед удивен:

дали пък ангели не съм видял?!

СИРНИЦА

Днес в сърцата си да палнем огън. –

Чийто пламък най-горещо грее,

той да поведе хорото жежко.

А развихри ли се българско хоро,

как душата ти сама ще дреме?!

В тази зимна вечер със роднини

сирна баница да си похапнем.

Прошка честна да си разменим.

Щом се радваме на прошката,

все ще има истинска надежда.

Знаем, че след Бялата неделя

Чист понеделник ще ни стопли.

Вярата в доброто свети вечно –

както в буря е Полярната звезда.

Минзухар от зимата не се бои.

С прошка пролетта е неизбежна!

 

ДЕН НА ЦВЕТЯТА

Ти не яздиш вятър в нива пуста:

с бял Пегас към своя кръст

препускаш! –

Бисер на прасе не поверяваш.

На телето цвете не даряваш.

Сам живееш по закони прости,

сам се бориш с фарисеи злостни.

Нека те разпъват девет пъти –

смело ще възкръсва пак духът ти.

 

Чу ли тяхната присъда, чу ли?

Те те съдят – чули-недочули.

Те те учат – чели-недочели.

Те те мерят – зрели-недозрели…

С твоето причастие горчиво

не веднъж и дваж с кураж

си бивал.

Помниш и оназ тепсия вечна

със главата на Йоан Предтеча…

 

Боже, опрости им словесцата –

благослов въздай им по делата.

Тъй върви светът от вековете:

бурените мразят всяко цвете.

Из Птици в нощта: Петър Драгиев – разкази

ГЕРГЬОВДЕН

А някога бе всеки млад и стрòен.

Сега е само построен в опашка –

да вземе пенсията самолично.

Сдобрени донжуани с рогоносци

и деликатни с грубияни стари

стоят като заложници невинни

пред някакъв невидим похитител.

Приказват за цени и магазини,

за внуците си някъде в чужбина,

за чудодейни хапове и билки.

И всеки пред гишето най-свещено

се блъска плах като агнеца жертвен

за идващия празничен Гергьовден.

А пълководецът на храбростта им

Свети Георги сигурно се чуди

как с тази куца армия с бастуни

ще срива днешни крепости пред Рая…

Тежкò му на такъв Победоносец! –

От мъка плачат духовете вехти

на слепите бойци на Самуила –

оставени по жалка милостиня

да просят огън, хлебец и водица.

ЕНЬОВДЕН

„Еньо си наметнал кожуха

да върви за сняг.”

Славянско предание

Снощи в полунощ небето се разтвори –

Бог със щедра шепа ръсна по тревите

цял рояк щурчета – трубадури щури,

бардове и музиканти с бурни кастанети.

Месецът се гмурна на шега в реката,

дето – казват – криела се златна рибка.

Ние я потърсихме със врява и закачки,

ала никъде не я открихме да ни чака –

да изпълни тайните ни три желания.

Заранта напихме се с вода от извора.

И към изгрева погледнахме, да видим

сянката на бъдното ни де ще стигне.

Слънцето блещука – златна кукувица!

Чак до тука рукна екот: ку-ку, ку-ку …

Вечната пророчица предеше прежда

от къделите на наши болки и надежди.

А къде ли ще ни викнат дните летни?

Времето крилете ни дали ще пощади,

или то кафез ни готви за паница леща?..

С баба Марта чай от студ и хали пихме.

Пяхме с виното на Трифон Зарезан.

Днес е време да берем целебни билки

Седемдесет и седем – но и половинка!

Знаем: здравето е в билката на болката.

Ала първом да се отъркаляме в росата –

сякаш сме деца без всякакви надзори.

После ще прескачаме запаления огън!

Който скочи най-високо, той ще хване

слънчев лъч и ще го хвърли надалече

чак при Коледа, подобно бяла мълния!

С летен поздрав първи сняг да срещне.

ПЕТРОВДЕН

В празничната лятна сутрин

по традиция от вехто време

най-пораслото петле заклаха. –

Всяка ранна заран, обед, вечер

двора то красеше с млада песен

и със своя слънчев ален гребен. –

Други не посегна, друг не беше.

Неговата песен клъцна мама.

Рече: „Мъж си! Свиквай и да губиш!

За курбан най-милото се жертва.”

Пъчело то своя гребен като знаме –

на петела стар рушало авторитета.

Нито хапнах, нито мигнах после –

моя плач до заранта дочуха само

звездните петлета в Кумовата слама.

Дума не продумах три дни. Страдах.

Знаеш ли какво е драма детска –

да намразиш родната си майка?!

Нямам вече бащината стара къща.

Нямам вече и родителите скъпи.

Нямам свидни братя, ни сестри.

Но си имам най-красивото петле.

То през детството ми беше пяло –

а и досега го виждам като живо!

Днес навсякъде по грешната земя

негов глас от сън ме стряска често…

Не за майчини прегръдки пее то,

а за онзи незабравен грях на мама.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.