Из „Птици в нощта“: Наградени стихотворения от конкурса „Николай Лилиев“ 2019

Наградени стихотворения от Шести конкурс „Николай Лилиев“ 2019 година

Първа награда

Мима Маринова Иванова от Стара Загора

РОДИНА

Нека някои потъват в подвижните пясъци

под далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.

Нека чужди звезди ги опиват със блясъка

на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.

Аз оставам. В тази моя земя на очакване,

с нестинарската алена жар, дето мами нозете,

със войводи, които самодиви оплакват

и с онези звънтящи отвъд паметта колелета.

Тук оставам. Под божурено-бели съзвездия,

дето всички пътеки под босите стъпки са мои.

Всяко стръкче тревица е вплетено в моите вени

и крайпътният камък с гласа на сърцето говори.

Знам, че само тук дишам наистина жадно

и прегръща ме вятърът летен, попил маранята.

От иконата стара в порутена църквица хладна

гледа кротко Исус и протяга ръка в тишината.

Нямам друго, единствено тази утеха –

да съм истински жива с дълбоко зарития корен,

който себе си сбъдва със тихата сила, поета

от самото сърце на земята и ръката на Бога.

Из „Птици в нощта“: Разкази от книгата на Таньо Клисуров „Мерено и немерено“

Второ място

Здравка Петрова Христова от Русе

ЕМИГРАНТИ

Не ги одумвайте, че тръгват сляпо

Със сак мечти, адрес, един билет.

За чер хляб с чер труд

чужда пръст ще драпат

Животът ще ги нищи като дреб

Ех, тук-там някой ще изпсува гневно…

Накрая… пак ще стане автомат!

Кръв, пот, ум, съвест

ще пресмята в евро….

Едни – ще се пречупят… Продадат!

На дребно ще крадат, хитруват, просят.

И ще затъват в кал. А нощем с крек

Ще бягат от гъмжащите въпроси:

„Кой бях? Кой съм? Защо? Как? Накъде?“

Най-ловките в житейската рулетка

Ще грабнат джакпот. Ще се „уредят“.

Ще парадират с лукс.

Зверчета в клетка…

И в омагьосан кръг ще се въртят.

Все нещо ще им липсва. Ще се връщат

Насън към корените си назад.

Ще скърпват разпиляната си същност

И бледи спомени за роден град.

Полуусетили неумолимо:

Продали са се за живот менте.

Разкъсват се но… Имат две чужбини –

И тук. И там. Родина – вече не!

Трето място:

Асан Исметов Хаджипехливанов от Плевен

ЛАСТАР ОТ КАВАК

 

Пролетта е момиче  на тънкото рамо с кобилица,

пролетта е поточе със девствено топла снага,

пролетта е парче синева и гнездене на птица,

пролетта е прашец от бадеми, и ситна троха.

И какво като тръгват катуни пияни по съмване

и какво като цвилят площадно бели коне,

вселенски кахъри нощем ме мъчат приятели

и какво като Бог ми предлага назаем криле.

И какво като пръхва пръстта и лудо  дими,

и какво, че пристъпват жените със бели забрадки,

и какво като галят браздата в сиромашките дни,

и какво като Бог ми изпраща на сън незабравки.

И какво като пеят каруци по слънчеви пътища,

и какво като лазарки  ходят по селски мегдан,

кадифяна в ръце пренапридам житейските халища

и осъмва душата игличина в бялата ми длан.

Пролетта е момиче на тънкото рамо с кобилица,

пролетта е ухание прясно от крайпътния мак,

пролетта е вино памидено в дървена бъклица,

пролетта е сърцето ми – строен ластар от кавак.

Поощрителна награда

Магдалена Петрова Телиева от Пловдив

БУЙСТВОТО НА ВИШНЕВИЯ ЦВЯТ

Ще си продам роклята,

сватбената.

Аз и без това не я нося.

Всяка година разказва ми бялата дреха учтиво

за „честито-честито”, „наздраве”, „горчиво”.

И става наоколо за миг отново красиво.

И валсът шеметен дори предпазливо прокрадва се…

Ах, това е било!

Да, беше, беше, беше!

И любовта ни под бяло венчило цъфтеше.

Но сега за какво ми е? Аз не я нося.

Виж, вишните на двора обличат си дрешките.

И честно ви казвам,

завиждам им дори на грешките,

на припряната младост,

и на смелостта изпреварващо да набухнат,

и от бяло вълнение да натежат,

и пчели като пажове край тях да жужат.

Как всеки сезон те си носят премяната!

И повтарят неотклонно програмата.

А за мен роклята, бялата, остарява.

И накъде ли ще тръгна

с таз булчинска рокля през градините,

с коси посребрени, и с воала бял?

А те си цъфтят, не пресмятат годините,

благоуханни, красиви, с ген оцелял.

Ще я продам тази рокля булчинска.

Вече съм почти категорична.

Но всяка пролет,

когато вишните покажат цвета си,

ще се обличам пак в сватбено бяло,

поне в душата си.

Поощрителна награда за млада поетична надежда

Николета Владимирова Стефанова на 18 години от София

Кървавото кладенче

След като бе посечен,

а къдриците му паднаха тежко пред очите,

оцелелите взеха главата

и я измиха на кладенчето,

така както невестите плакнат стомните си.

Днес, в реката се води битка,

но в кладенчето се е уталожила тишината

и кръвта.

Бенковски умира на Христова възраст;

на разпети Петък оставям

Великденче на скалата

и чувам

Божията песен.

България възпява своя герой.

Велик ден е.

Поощрителна награда за млада поетична надежда от Стара Загора

Силвия Николаева Колева на 23 години от Стара Загора

***

Сънува всеки своята Итака

с отворени очи, пиян от чувства.

Отчаян, болен, знае: тя го чака

и той в очакването вкопчва пръсти.

Върви към нея всеки ден, не спира,

в миража – близо, иначе – далечна.

Наказан и благословен разбира,

че в него – смъртния, е просто вечна.

Напук на страхове и зли стихии,

земята е готов да преобърне,

дълбоките ѝ тайни да разкрие,

докато устрема велик не сбъдне.

Години още толкова да минат,

копнежът пак ще грее млад, прекрасен!

Не значат нищо тлеещите сили,

снегът в косите нищичко не значи!

За миг единствен, цял живот си струва.

Животът в този миг е. Тя го чака.

С отворени клепачи я сънува,

повярвалият в своята Итака.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.