Из „Птици в нощта“: Николай Дялков

Лауреати на конкурса „Николай Лилиев“ 2021

Четирима комити освобождават сами град Кавала – из „Птици в нощта“

Втора награда

Николай ДЯЛКОВ – Тополовград

ДОМ

Аз отдавна скроих своя дом. Аз отдавна във него живея.

В него никой не влиза със взлом.

В него можеш по път да се сгрееш.

Можеш в него да викаш на глас.

Можеш песен среднощ да извиеш.

Да поплачеш… И хайде на бас –

можеш своя свят в него да скриеш.

Без тавани, без покрив, балкон, без часовник, минути броени

тъй, по някакъв собствен закон са нощували в него: Есеннин,

Дебелянов. Дори в плаха нощ тук са идвали Мина и Лора,

а пък Пейо, добър или лош, тук очите си с изстрел затворил.

Тука взводът извел на разстрел

и прострелял безсмъртно Вапцаров.

А пък той, преди изстрела взел – нарисувал ни днешната Вяра.

Този дом е невидим за вас, дето имате яхти, палати.

В него често препуска Пегас, после литва през строфи крилати.

Моят дом е иззидан от стих. Христо Фотев, Валери и Петя,

дядо Вазов дори тук открих. Вместо лампа пък вечер ми свети

на Николов щурецът, макар от държавата своя да свири.

Аз за нея съм мъничко стар… Но дано, но дано я издиря…

Ще преместя дома си, че там, знам, щурците поне ще го виждат.

Тук без съвест, без страх и без срам някой

светлото в него зазижда.

А е толкова свят моят дом. Аз съм в него чирак. И го пазя.

Караул съм.

И знам – мълчешком, ще му бъда докрай вярна стража.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.