Из „Птици в нощта“: Правото на майчинство

ПРАВОТО НА МАЙЧИНСТВО

Истинската причина за намаляването на раждаемостта и за увеличаването на разводите, и за все по-редките бракове в демократичните общества е неприложимостта на остатъчните патриархални правила, според които мъжкото начало командва, неприложимостта им в съвременното общество, в което се стремим към равенство на двата пола: равенство само донякъде постигнато. Патриархалните правила са като остаряла черупка, като одрипавял корсет, който обаче още притиска енергиите Ин и Ян, стремящи се към равенство и хармония. Да, дори и законите ни в преобладаващата си част са патриархални: даващи превес на мъжкото начало над женското.

Вижте например един закон за авторското право: патриархална отживелица, която в днешно време, вместо да регулира конфликтите, е извор на такива. Ще развия повече този въпрос. Във френското право, което е вдъхновител на повечето европейски правни системи след Наполеон, съществува понятието „droit de paternité” –“право на бащинство“. А защо да не се нарича „droit de maternité” („право на майчинство“), тъй като сперматозоидът на бащата е само едно случайно явление в творческия процес – може да дойде отвсякъде, докато за създаването на дете, майката има най-голям принос: нейни са яйцеклетките, в нейната утроба се отглежда детето, тя го ражда. В този смисъл, смятам, че наименованието на едно така важно право, което е авторското, трябва да се смени с наименованието „droit de maternité” (право на майчинство). “Droit de paternité” (“право на бащинство“) е патриархална, неправилна измислица, наложена със сила от гледната точка на мъже-законодатели.

Наистина, във властовите и законодателните органи в миналото, когато се е създавала основата на днешните закони, членовете са били мъже, а и днес в тези органи болшинството от членовете са мъже. Според това правно понятие, понастоящем авторите на музиката и текста на едно музикално произведение, а донякъде и продуцентът, имат монополистичното право да разполагат със съдбата на произведението. Без тяхно разрешение никой не може да го разпространява, продава или спира от продажби. А къде остава правото на изпълнителя на музикалното произведение, който често има равен принос при създаването му? Истината е, че често пъти изпълнителите са жени или мъже със силно женско начало в тях или много добра степен на уравновесеност между женското и мъжкото начало в тях (защото двете начала – Ин и Ян-са във всеки от нас, независимо от пола ни). Да, справедливо поставено ли е мястото на изпълнителя-муза, в който често пъти женското, съхранително и миролюбиво начало е по-силно изразено от мъжкото? Наистина, в повечето случаи едно музикално произведение се създава в творческия процес на работа с точно определен изпълнител /често пъти певица/. Не винаги композиторът или авторът на текста творят в самота, а дори и да е така, усъвършенстването и завършването на едно музикално произведение стават при съвместната работа с изпълнителя и спрямо неговата личност и талант. Та какво е едно музикално произведение, без то да бъде извадено наяве от един добър изпълнител? Без изпълнителя, музикалното произведение ще си стои на някой рафт.

А какво се случва в съвременния правен и обществен свят? Ролята на изпълнителя е абсолютно омаловажена: той няма право нито да разпространява, нито да изпълнява пред публика (с изключение на публика, съставена от тесен семеен или приятелски кръг) с рекламна или комерсиална цел музикалното произведение, без разрешението на автора, което понякога има парично измерение. Абсолютни, монополистични, несправедливи права върху музикалното произведение има изцяло мъжкото начало-авторът и продуцентът (този който дава пари, за сметка на женското начало-това, което чрез творчество прави така, че музикалното произведение да излезе на бял свят).

Подобен е случаят в съвременното законодателство и с разпределянето на авторските права и тяхното осребряване между фотограф и модел. Несъмнено, за създаването на една снимка (обект на фотографското изкуство) принос има колкото моделът, толкова и фотографът. Нима може да се получи хубава снимка, ако моделът не е изразителен или фотогеничен, или красив и не знае, в каква поза да застане, какво да изрази с нея или с погледа си? Не всеки може да бъде модел. Тук отново имам пред вид, че модел, поради естествената природа на женското начало в повечето случаи е жена, но може да бъде и мъж, който е развил в себе си женското начало, поне до нивото на мъжкото. Женско и мъжко начало, според дълговековни философски учения се съдържат във всеки един индивид, независимо от пола му. Не отричам и ролята на фотографа при правенето на една хубава снимка, но твърдя само, че ролята на модела и на фотографа при реализирането на фотографско произведение, в което е сниман жив модел е 50 на 50 процента. Несъмнено, но при разпределянето на авторските права и следващото от тях разпределение на имуществените облаги от фотографията, съвременното, създадено от патриархалните правила авторско право, отново дава превес на правото на бащинство. И това при положение, че както отбелязах по-горе, ролята на бащата при създаването на едно творение е по-малко значима отколкото тази на майката-той се намесва само веднъж, често случайно, докато майката играе важна роля във всички процеси по излизането на бял свят на творбата (зачеване, износване, раждане). На практика, обаче, фотографът се смята за единствения автор и вседържец на триумвирата на авторското право (фиксиране в осезаема форма, разпространение и събиране на финансите от продажбата на произведението). Моделът няма никакви права над снимката, освен не достатъчно добре дефинираното и трудно доказуемо право да забрани разпространението на снимката, ако не е дал разрешение за това (право върху образа си и право на защита на личното пространство). Фотографът, според съвременното остаряло законодателство, е единственият, който се смята за автор на снимката. Моделът получава пари от разпространението на снимки само индиректно, ако е сключил договор с агенция, която да го е свързала с фотограф. Тази ситуация прилича малко на сводничеството. Ако моделът сам се свърже с фотограф и от съвместната им творческа работа се получат хубави снимки, те не се смятат за съавтори, и моделът има право, като получи снимките си (ако изобщо ги получи) да ги разпространява само в тесен семеен и приятелски кръг без рекламни и комерсиални цели. Не е ли това несправедливо подтисничество на женското начало от страна на мъжкото, което по узурпаторски начин или възползвайки се от добротата и сговорчивостта на женското начало е взело властта?

---

Из „Птици в нощта“: ГЕРГИНА ДАВИДОВА

Ако пък моделът от последната схема (когато той сам се свързва с фотографа) реши, дори и без пряка материална облага да даде снимките си на някоя рекламна агенция, ей така, просто за да го видят и за да има някакъв резултат от творчеството му, дори и без парична облага, рекламната агенция, ако в бъдеще, мислейки, че фотографът е например далеч и няма да се усети, разпространи с творческа цел снимките, моделът не само, че няма да получи пари, защото се страхува да сключи договор с агенцията, нямайки права по съвременните закони, но заедно с пиратската рекламна агенция може да бъде осъден, че без разрешението на фотографа (който смята себе си за единствен автор!) е разпространил с рекламна цел снимките и е поругал, и нарушил по този начин „великото“ право на „бащинство“. Крайно време е, по гореспоменатите причини, това авторско право (право на бащинство) да се преименува в право на майчинство, с произтичащите от това последици от морален и материален аспект. Предлагам това (с риск да се повторя, но трябва), защото майката има много по-голям и продължителен във времето принос при създаването на плода. Или нека, и може би е най-добре, за да има равенство, се премине към някакво хибридно наименование, като „майчинско-бащинско“ право, с произтичащите от това последици. Казусът с правата над произведенията на фотографското изкуство е аналогичен с по-горе описания казус на правата на авторско право между композитор, понякога продуцент и изпълнител.

Законодателството за авторското право трябва да се промени, в смисъл, че моделът и изпълнителят от една страна или композиторът или продуцентът и фотографът от друга, да имат еднакви права за разпространение и получаване на пари от съвместно сътворените си произведения на изкуството.

Понастоящем, обаче, патриархалният закон изкривява справедливостта и равнопоставеността на реалните ситуации между мъжкото и женското начало, и то съвсем тенденциозно, за да даде несправедливо превес на мъжкото. Такова патриархално мислене е в основата на всички войни.

През матриархата, където са царствали грижата и съхранението, надали е имало войни. Няма да има войни и в обществото, където женското и мъжкото начало са в хармония без борба за надмощие. Към такова общество трябва да се стремим всички, ако искаме да сме щастливи и здрави. Към общество на хармонична любов без патриархални насилия и манипулации.

14.03.2019 г.

Мина НЕШЕВА

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.