ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.

Росица РАНЧЕВА

Пътят си към Бога нарисува живописецът Светлин Стоев

В най-невероятната, но затова пък прекрасна „изложбена зала“ под небето, сред вековните дървета и шармантната градина на старозагорския митрополитски двор, на 31 август 2021 г. живописецът Светлин Стоев откри 23-та си самостоятелна изложба. Тя е част от благотворителната вечер на Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, послучай именния му ден, с идеята, със събраните средства да се закупи належаща апаратура за Комплексния онкологичен център в Стара Загора. В този смисъл , за каузата, Светлин Стоев подари една от изложените картини – „Алегория“-2.

Край централната алея и в тревните площи художникът представи 16 различни по размери платна, почти всички създадени през настоящата година и четири пластики. Всички те са обединени под заглавието „И още бди Иисус и проверява българската кръв“. Многобройната публика се спираше в размисъл пред „Ода за Голгота“- 1 и 2, „Градината на праведните грешници“ – 1,2,3; „Тишина от чанов ек, притихнал в сърцето на Балкана“, „Възнесение“, „В памет на една любов“, „Благовещение“, „Изкушение“, „Лице на ангел“, „Кръщение“, „Алегория“- 1 и 2, „За 30 сребърника“, „Адвентус“, „Моята молитва“.

Из „Птици в нощта“: Йордан СТОЕВ

Думи за творчеството на Светлин Стоев и поредната му изложба, произнесе д-р Милен Алагенски, председател на Представителството на Съюза на българските художници, Стара Загора:

„На първо място от името на Групата на художниците в Стара Загора честитя именния ден на Негово Високопреосвещенство митрополит Киприан. Пожелаваме му здрав дух, любов и мир! Благодаря за това, че ни покани на това чудесно събитие, защото е видно, колко добре изглежда изложбата в тази среда. Поздравления за организацията.

Откакто съм председател на Представителството, а и още преди това-като студент, Светлин винаги е бил един от най-активните ни колеги в групата. Той се реализира в три различни насоки – живопис, малка пластика и рисунка. Винаги ми е правило впечатление, че той е абсолютен мъжкар. Мъже като него почти не се срещат вече.

Ако се спра на живописните му платна констатирам, че той навлиза в по-нов, по-интересен, по-чист период. Ако направим сравнение с картините му отпреди 10-15 г., виждаме че гамата е по-тъмна, по-монохромна. И гамата, и начинът на композиране, и фигурите по-скоро ни прехвърлят към барока. Ако трябва да търсим точно определена фигура, би била най-подходяща фигурата на Караваджо. Той разработва свой стил, в който осветява по по-различен начин фигурите в преден план, както е и при Светлин. В заден план остава шир, богата на възможности за философски разсъждения на всеки зрител според възраст, манталитет, естетика и пр.

Докато в живописта Светльо сътворява картината, в скулптурата му забелязваме нещо по-интересно: Композирането на пръв поглед на случайни предмети, които всъщност не са случайни, а носят същата символика, каквато откриваме при Караваджо, и изобщо при барока. Тук присъстват религиозните, библейските мотиви – ябълката, Ноевият ковчег, Адам и Ева, покръстването, разпъването на Христос и т.н.

Поздравявам Светлин за изложбата, за хубавия духовен празник, с който ни дари. Честита ти изложбата, на която желая успех. А на тебе, Светльо, – здраве и творческо вдъхновение!“ -каза Милен Алагенски.

Пред духовното лице на Стара Загора – художници, писатели, артисти, музиканти, ценители на изкуството, авторът на изложбата каза:

„От всичко, което съм показал ясно личи новата ми посока на търсене, съзряване, израстване и утвърждаване на нова светлина, без която нито един творец не би се записал в списъка на големите автори, на хората, които отричат материалния свят и приемат духовния.

Убеден съм, че във всеки от нас живее Христос и проверява българската кръв!

Присъствате на изложба, в която показвам пътят ми на катарзис в изкуството и възхваляване на Създателя. Без него всичко е мрак, невежество, падение и мерзост. Във времената, в които живеем, духовните ценности са стъпкани в калта и тръните…Дано полагам основите на една нова пътека, на друм в това свещено място – Светата старозагорска митрополия. Да отворим врати не само за вярата, но и за изкуството- такова, каквото трябва да бъде – честно и искрено . Да няма отстъпление, да няма крачки назад. Защото назад няма нищо.

Това, което носи кръстът на безсмъртието са делата.

За мене е важно, че в крайна сметка духовните ми търсения и прозрения, ми дават право да кажа, че променяйки себе си, променям и доста хора, които са край мене. Смирението и тежестта на делата бележат пътя на всеки един мъж. Животът, наистина е много кратък и такова поведение го прави съдържателен“- каза Светлин Стоев.

За съжаление, изложбата беше показана само няколко часа – за благотворителната вечер на митрополит Киприан и неговия личен празник.