Из „Птици в нощта“: Стефка ТОТЕВА

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.

Стефка ТОТЕВА

ВЪРВИ ПОЕТЪТ

На Стефан Цанев

Върви Поетът по улица,

за Пловдив – Главната.

Тя разпознава стъпките му, мислите,

и връща спомените,

любовта.

Неразпознат от хората върви Поетът

и аз го следвам тихичко,

и чувам думите, изречени от него някога

и думите – сега…

Така внезапно – беше летен ден…

Върви Поетът –

и след това в театъра, по стълбите

и по-нагоре,

където стиховете раждат

общуването

между богове и хора.

Из „Птици в нощта“: Светозар КАЗАНДЖИЕВ

РЕКВИЕМ ЗА КЪЩА „ЛАМАРТИН“

/някога творческа база на писателите в Пловдив, обявена на търг от властимащите през юли 2014 г.,/

И тази къща си отива –

с история, с богатство,с минало,

с присъствието на поет-французин…

А дворчето е с рози и лозница

и пази стихове и капки вино,

разплискано от някой влюбен…

Надничат спомените от високото.

И тази къща си отива,

белязана с предателство на бедни духом,

съдбата ѝ решиха днешните чиновници.

А защитаваха я до последно

моряците на този книжен кораб…

И виждам я как светва цялата ,

прозорците ѝ се разтварят ,

и тя отплува надалече…

И само призраци на пишещи мечтатели

ще бродят в нея…..

ПРИЗНАНИЕ

Не зная как да бъда светски равнодушна,

оръжията женски ми са чужди.

Не мога да воювам,

но мога да стоя на пост

да браня твоята усмивка.

Аз мога да направя всичко,

само да поискаш.

Докато отминаваш покрай мен ,

аз няма да проклинам,

нито да се моля.

Аз зная истината за живота в клетка,

за птицата – единствено щастлива ,

когато полети…

***

Затворена врата.

Мълчание – като стената бяла.

Това си ти.

А аз съм огън и навярно – бедствие,

не знам за теб какво съм ….

Попитах в жаждата среднощна –

сродява ли тъгата?

Ти каза „да“,

но път към тебе няма.

Ти просто си затворена врата,

мълчание – като стената бяла.

И се разделям с тебе,

без дори да разбера

дали изобщо съм те срещнала….

***

Искам да държа лицето ти в ръце….

Да бъда най-великият лечител

и болката да спра…

Надвесен облакът е над дърво зелено …

Искам да държа лицето ти в ръце,

да кажа всичко,

което тялото не е успяло….

Теб искам, мое мрачно слънце,

никога над мене не изгряло….

ПИСМО ДО ЩУРЕЦА

Къде си в студената зима,

къде си се скрил?

Имаш ли мъничка стая

в която нощем да спиш?

Имаш ли си приятели, имаш ли си любима?

Никой не иска да знае

как живее самотникът –

аз искам.

Къде си , щурецо, сега –

да преживеем студената зима

и дочакаме лятото,

да чуя песента ти отново,

а ти – моите стихове….