Таньо КЛИСУРОВ
КЪМ ЕВРОПА
Европо, защо ни поглеждаш сърдито, надуто,
нали сме на изток бранители твои последни?
Земята ни къс е от тебе по долния Дунав,
макар че там дълго живяхме и в робство, и в бедност.
Нима не заслужихме дума добра – опазихме зорко
скрижалите ценни на цялото племе славянско?
А ти като някакъв вечен наставник-мърморко
си все недоволна и пак ни кориш постоянно.
Разбира се, нямахме твойте дворци и градини,
крале със перуки напудрени, бляскави дами…
Военните крепости наши са днеска руини,
Решето куршумено – всякое българско знаме.
Ни залъка твой сме откраднали, ни свободата.
Не сме те нападали с бомби и подли куршуми.
От нашата кръв ти даряваме с днескашна дата,
когато ни грабваш децата най-свестни и умни.
Не искаме милост с протегната шепа на ъгъла.
Роднинството с тебе нима ти уронва престижа?
Ти почна оттук, от Балканите някога тръгна,
а който забравя началото – края си вижда!
Из „Птици в нощта“: Пепа Атанасова
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
