Из „Птици в нощта“: Таньо Клисуров

Таньо КЛИСУРОВ

КЪМ ЕВРОПА

Европо, защо ни поглеждаш сърдито, надуто,

нали сме на изток бранители твои последни?

Земята ни къс е от тебе по долния Дунав,

макар че там дълго живяхме и в робство, и в бедност.

Нима не заслужихме дума добра – опазихме зорко

скрижалите ценни на цялото племе славянско?

А ти като някакъв вечен наставник-мърморко

си все недоволна и пак ни кориш постоянно.

Разбира се, нямахме твойте дворци и градини,

крале със перуки напудрени, бляскави дами…

Военните крепости наши са днеска руини,

Решето куршумено – всякое българско знаме.

Ни залъка твой сме откраднали, ни свободата.

Не сме те нападали с бомби и подли куршуми.

От нашата кръв ти даряваме с днескашна дата,

когато ни грабваш децата най-свестни и умни.

Не искаме милост с протегната шепа на ъгъла.

Роднинството с тебе нима ти уронва престижа?

Ти почна оттук, от Балканите някога тръгна,

а който забравя началото – края си вижда!

Из „Птици в нощта“: Пепа Атанасова

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.