ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
Тодор ТОЛЕВ
НЕ ПЪТУВАМ С МЕТРО…
Не пътувам с метро. И не сядам в бистро.
Не следя новините.
Мен светът ми е друг. И притихнал съм тук
на живота в ъглите.
Беше време, строих. Да се хваля не бих,
ала доста направих.
Но ме сритаха – щрак, всъщност знаете как.
Преболях и забравих.
Е, не съм само аз. Всяка вечер, под час,
със такива боклуци,
във едно кафене се събирам – поне
да разменяме звуци.
Имам син, дъщеря. Той изчезна, а тя
за банкер се омъжи.
Време няма за мен и го казва през ден.
И това ме разтъжи.
Знам за внуче едно, но нали съм петно
там, на нея в CV-то,
само в снимчица то – в онова там палто,
във портфейла е скрито.
Вънка – улична гмеж. Карнавал и кипеж.
Социални процеси.
В избор – парк със асфалт. И небе от кобалт.
И дърво, да се беся.
21.05.2015
Из „Птици в нощта“: Ботьо Буков
ЕДНИ ХОРА …
Бързат. Без работа. Без пари и без мисли.
Бързат за никъде,
ала си вярват, че знаят къде.
Бързат да стигнат, а после ще мислят.
Нямат гримаси, нямат и викове.
Само с очите следят – откъде
нещо потребно за пътя да вземат
навреме,
че е далече и чака ги старост,
и хапе ги страх –
чак дори и в очите. А косите – провисли,
впрочем провисло е всичко у тях.
Нямат смях,
нито истинска ярост.
Само една безпосочна омраза
и шепа инстинкти ги тикат напред.
Закъде? Кой им пътя показа,
разясни естеството
и им купи билет?
Долу. В третата класа на обществото…
13.03.2017
…
СВЕЧЕРЯВА…
Свечерява,
вън синее
и брезата вече спи.
Скоро месечко изгрява
и ветрец приспивно пее,
птица някаква лети.
Няма хора,
трепкат сенки
и звездици в бледен рой.
По пътечката на двора
изморени котки двенки
търсят място за покой.
Бавно пуша,
съзерцавам,
чакам пълната луна.
И във нищото заслушан,
чувствам как полека ставам
малка капка тишина…
10.04.2017
