Из „Птици в нощта“ – Тоня КЛИСУРОВА

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.

Тоня КЛИСУРОВА

ДУШАТА МИ

Надеждите ми още са ми верни,

рушат ги само времето и дъждовете.

Отвътре е душата ми затворена –

прехранват се със нея озверели псета.

Душата ми е стая без прозорци,

в която блъскам мисли побеснели.

Душата ми е къшей хляб за всички

бездомници, от глад обезумели.

Душата ми е с тъмното привикнала

и няма да прогледне в светлината.

Душата ми е в залеза, не в утрото,

там, дето в алено се крие планината.

Душата ми е детски страх от тъмното,

трепери под завивките на мрака.

Тя знае, че във ъгъла стаено

предателство коварно я очаква.

Надеждите ми още са ми верни,

безсилни са и времето и дъждовете,

защото моята душа трепереща

ще се превърне между камъните в цвете.