Из „Птици в нощта“: Тоня Клисурова

Тоня КЛИСУРОВА

* * *

Не ми говорете за този свят.

За него не искам нищо да зная.

Тук живея единствено на инат.

С мисълта сама да си построя Рая.

Не ми говорете за този свят,

дето няма приятелства без изгода.

В който да бъдеш жена е сделка

и продаваш утробата си.

Не ми говорете за този свят,

в който любов не означава нищо.

Сред букети от лъскава суета,

празно чувство в безвкусна пищност.

Не ми говорете за този свят,

в който няма луна и звън на китара…

В който можеш да си тръгнеш ей така!

Изровил в гърдите на друг човек рана.

Не ми говорете за този свят.

За него не искам нищо да зная!

За него нощем просто се моля,

макар отдавна да не вярвам в Рая.

Из „Птици в нощта“: Свещеноиконом Илия ТЕНЕВ

СЛЕД ЧОВЕКА…

Какво остава след човека?

Надеждата, че ще е още жив?

Там някъде в делата на децата му,

В следа останала от опита горчив.

Какво остава след човека?

Тревата избуяла пред домът…

Леглото дрепнато, прозорец счупен,

Череша вързала за първи път…

Дали е нужна равносметка?

Как всичко бавно сляга се с пръстта…

Човеко, дишай! Всяка сметка

е подигравка смешна със реалността.

Какво остава след човека?

Една любов, която да гори,

неизвървяни, дълги разстояния

и шепа пръст на близките му да тежи.

* * *

До бурето със винени целувки,

сред стоплените бири и мухи,

те разговаряха съвсем забравили,

че ласка някога ги приюти.

И днес лицето му е почерняло,

обрулено от тъмни ветрове,

и дланите му стискат не ръцете й,

а вратовете на незнайни врагове.

А тя е някак кротко примирена,

Избърсва във престилката сълза…

Отдавна той не я целува вече,

Но сякаш тя е свикнала с това.

Дали е краят туй? Или е просто

една избелена на припека любов?

През дупката в чаршафа свети,

лъчът на избора му нов.

Тя кротко стана и си тръгна

от масата с бръмчащите мухи.

Преметна примката през зреещото грозде

и отлетя към своите мечти.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.