Из „Птици в нощта“: Художникът Васил Костакев

Художникът Васил Костакев

/1885-1933/

Васил Костакев споделя съдбата на мнозина български художници от първите десетилетия на 20 век. Завършва Академията с отличие, обикаля европейските галерии и остава учител за цял живот. В творчеството му се отразяват някои от художествените явления на неговото време, но предизвикателствата им се разсейват някъде по пътя между ателието и класните стаи. Присъствието му в изкуството е неотменна част от художествения живот на Стара Загора.

Васил Костакев Балтаджиев е роден на 1 август 1885 година в Казанлък. Родителите му временно са се преселили тук заради опожаряването на Стара Загора. Двегодишен е, когато баща му умира. През 1890 год. семейството се завръща в Стара Загора. Тук учи и с всяка нова рисунка оформя мечтата си да стане художник. През 1903 год. постъпва в Държавното рисувално училище в София. Учи живопис в ателиетата на професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов. Живее на ръба на глада, но дарбата му е очевидна и през 1907 год. продължава във висшия курс на Художествената академия. Завършва го с отличие през 1910 год. През следващата есен е назначен за учител по рисуване в Старозагорската мъжка гимназия. Творческата активност на по-възрастните му колеги Васил Маринов и Никола Стоенчев, както и честото появяване в града на ентусиазираните Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, го въвличат в художествения живот на Стара Загора.

Из „Птици в нощта“: ГЕРГИНА ДАВИДОВА

Още с най-ранните си творби , посветени на близки и приятели, Костакев показва пристрастието си към портрета. Влиянието на Академията от една страна и емоционалната му връзка с моделите дълго ще определят характера на творческите му изяви. Появяват се първите пейзажи от околностите на Казанлък и бреговете на Тунджа. Някои от тях успява да продаде. С парите, както повече от своите колеги, той пътува до Рим, Флоренция и Венеция, в чиито музеи изучава творбите на старите майстори. През 1914 год. участва в конкурса за завеса на Старозагорския театър с една образна алегория за трите музи на изкуствата. Журито, председателствано от проф. Антон Митов, отсъжда първите две премии на Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, а третата – на Васил Костакев. През лятото на 1917 год. заминава за Хасково, където ще бъде гимназиален учител през следващите две години. Тук създава серия от портрети и пейзажи, но му липсва обкръжението на приятелите артисти, музиканти, поети и художници. След завръщането в Старозагорската мъжка гимназия Македонската организация в града му поръчва цикъл от портрети на революционери. Сред най-успешните са тези на Гоце Делчев, Даме Груев и Цанко Церковски. През 20-те години интересът му към пейзажа видимо се засилва. Честите излети до Ягода, Мъглиж и Дъбово, край Тунджа и Старозагорските минерални бани провокират желанието за рисуване сред природата. В редица от ескизите артистично е успял да запечата настроението. Тези, които се опитва да продължи като завършени картини в ателието, загубват от непосредствеността на първоначалната изразителност. Романтичната му нагласа и влечението към интимност често влиза в противоречие с възгледа му за класически оформена творба. Най-добрите му постижения в този жанр са свързани с пътуванията до Варна и Търново. Там очевидно се е оставил на природата и нейните състояния. Характерна за този период е творбата “Залез край Варна”. Част от тези пейзажи показва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. В края на 20-те години творческата му дейност се активизира чувствително. Първата си персонална изложба открива през 1927 год. В нея е включил общо 32 платна. Сред тях са портретите на Елена Златева, д-р Драгиев, Люба и Мария Червенкови, съпругата Бонка и пейзажи. През 1929 и 1930 год. представя нови картини в другите си две самостоятелни изложби. Участва в редица колективни изложби на старозагорските художници, в чието ядро са неизменно Васил Маринов и Евгения Илиева. Тези 5-6 години са най-същинските му като творец. През 1932 год. го пенсионират. На 2 ноември 1933 година Васил Костакев умира. След себе си оставя творчество, което носи духа на времето и идеята му за свое присъствие в изкуството.

Голямата част от картините му остават в домовете на родственици и приятели, а другата – в художествените галерии на Стара Загора, Пловдив и Казанлък.

Марин Добрев

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.