Categories: Свободна Европа

Икономика и популизъм. Какви са разликите между България и Румъния

Румъния е на първо място в ЕС по брой на лозарските стопанства (над 844 хиляди) – почти два пъти повече от Испания, три пъти повече от Италия, четири пъти повече от Гърция, от Португалия – 5-6 пъти и десет пъти повече от Франция. България е на шесто място с около 44 333 лозарски стопанства. В Румъния едно такова стопанство се пада на всеки 23 граждани, в България – на 149 души.

Асоциация на винените икономисти на Америка, 25 април 2024 г.

На страницата на винените икономисти в интернет се спори (най-вече между румънци) дали броят на лозята казва нещо фундаментално за състоянието на страната и нейните граждани или не.

Част от спорещите са на мнение, че броят на лозята е признак на щастие и лековато отношение към живота, за други става дума за тривиално раздробяване на поземлената собственост. Но тази собственост е раздробена и в Португалия, и в България.

В търсене на отговор кой е прав в този спор, остава се се вгледаме в някои особености на Румъния и отношението ѝ към щастието.

„Съревнование“ в икономика на щастието

Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2016 г. показа, че в България при по-заможните хора и домакинства удовлетвореността от живота (не точно щастие) е два пъти по-висока от тази при най-бедните. За хората от „средна ръка“ – показателят беше около наполовина по-добър.

Но всички подоходни групи са еднакво недоволни от липсата на справедливост и върховенство на правото и закона.

Щастието, според семантиката на думата в различните езици, на които можем да сричаме, е желана неочакваност, с елемент на случайност дори за стремящия се към нея отделен човек. И е някакво неповторимо стечение на обстоятелства.

Ако удовлетворението от живота и щастието са по някакъв начин свързани с доходите, Румъния отдавна е в по-изгодно положение от България. И двете страни са последните, които покриват критериите за такива „с високи доходи“. България влезе в тази група през миналата година, а Румъния – преди две години. Почти всички бивши комунистически страни, сега членки на ЕС, са в тази група отпреди 2009 г. Русия, например, изпадна от нея през 2022 г.

Историческото сравнение показва, че през 1990 г. БВП на човек в България е 50% по-висок от този показател за Румъния (1 200 срещу 800 евро на човек). През следващите три години Румъния води по този показател, но той и за двете страни е около 10 пъти по-нисък от следните стойности за Западна Европа.

През 1995 г. (като последица от реформите на правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров и Любен Беров и съответните парламентарни мнозинства) България надминава Румъния с почти 500 евро в размера на Брутния си вътрешен продукт (БВП) на човек (1 730 срещу 1 260 евро). Тогава българската икономиката почти възстановява спада си сред 1987 г. по примера на Унгария и Полша.

Следва период от четири години на леко изоставане на България, а от 2000 до 2003 г. – на също толкова незначително превъзходство. През последните 20 години обаче доходът на човек от населението в Румъния, измерен през БВП, е постоянно и вече чувствително по-висок от този в България. През 2023 г. сравнението е в размер на 17 030 евро срещу 14 580 в полза на румънците.

Донякъде естествено през 2010 г. мястото на Румъния (5.2 точки) в Глобалния индекс на щастието е по-добро от това на България (3.9 точки). Но оттогава досега България е втора след Сърбия по напредък в индекса. Румъния напредва по-бавно от България и е пета по скорост на подобрението.

Но през тази година „рейтингът“ на щастието за България е 5.5, какъвто е средният за света. А Румъния (с 6.5) е малко по-напред от Естония и Сърбия (6.4) или Латвия (6.2). И е значително „по-щастлива“ от Северна Македония (5.4), Армения (5.5), Босна и Херцеговина (5.7) и Унгария (6.0).

Защо „не можем да настигнем“ румънците

В сравнение с 1990 г. БВП на човек в България, измерен в евро, се е увеличил 12 пъти, а в Румъния – 21 пъти. Преднината на Букурещ бавно се разширява след 2011 г. Икономическото досие на Румъния очевидно е по-добро.

Въпросът е защо?

Преките и много други данъци в двете страни са еднакви и за последните 10 години правителствата събират практически равен дял от тях в бюджетите си: България – 6.5% от БВП, Румъния – 6.1% за 2022 г. А данъците върху труда са съответно в размер на 10 и 11% от БВП.

Интересно е сравнението на правителствените разходи. От 1990 до 2020 г. и в двете страни те са значително под 40% от БВП, под средно високите дялове на държавите от ЕС.

Разходите за отбрана преди 2022 г. са сравними (0.5-06% от БВП). През последните 5-6 години разходите за образование (което е основен фактор при заетостта и равнището на индивидуалните доходи) в България са около 20% по-високи като дял от БВП в сравнение с Румъния.

В началото на 1990-те Румъния е по-бедна от България поради изплащането на външните държавни дългове от правителствата на Чаушеску. България изплаща дълговете от времето на Живков след 1994 г.

Освен през втората половина на 1990-те, Румъния не попада в банкова криза или период на хиперинфлация. Тогавашната банкова криза струва на България 42% от БВП, а хиперинфлацията е 17-та по сила в света за ХХ век.

След 2004 г. Румъния има не толкова добра фискална дисциплина като България. Но няма и правителствени (от данъкоплатците) плащания като тези към РОСАТОМ, по повод КТБ и „Балкански поток“. Впрочем Румъния няма и граждани, санкционирани за корупция по глобалния американския закон „Магнитски“.

Тази смесица от фактически обстоятелства навежда на мисълта, че предимствата на Румъния спрямо България са в областта на чистата политика и върховенството на правото.

В Индекса на върховенство на правото, въпреки известния напредък на България през последните години, Румъния е с постоянно по-висок ранг. В последното издание на този индекс, сред страните от ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия и Северна Америка от България по-зле е само Унгария.

Като поведение в областта на авторитарния популизъм българските избиратели само на пръв поглед са по-демократични от румънските. Тук предпочитанията за такива партии и водачи са в размер на под 20%, в ЕС са 26, а в Румъния – почти 40% от избирателите.

Подробностите обаче са много съществени.

С известно огрубяване може да се каже, че в Румъния тези високи стойности се дължат най-вече на присъствието в политическия живот на партиите наследници на Фронта за национално спасение на Ион Илиеску. Те съчетават ляв популизъм с консервативен патриотизъм, без каквото и да е омраза към ЕС или чуждестранните инвеститори. За следващите общи избори те, изглежда, ще водят кампания за въвеждане на прогресивни данъци.

Но от 1996 г. в управлението на страната няма радикално-националистически партии. По някаква причина тези партии се разпадат за период от около две години, след като получат доверие от 2-3% от избирателите. Алиансът за обединение на румънците (има се предвид Молдова) има известен морален авторитет, но е в страни от всякакви шансове за участие в управлението. Причината: мнозинството избиратели се боят от руско влияние, ако Молдова стане част от Румъния.

Всички партии са прозападни и подкрепят НАТО. При сравними с България бюджетни разходи за отбрана, САЩ и другите страни членки пред последните години са инвестирали в отбраната на Алианса от румънска територия около 5 милиарда щатски долара.

Ако трябва да се направи известно сравнение с България, предимствата на Румъния най-вероятно са следните:

по-решително членство в ЕС и НАТО, никакви компромиси с и защита от потенциално руско влияние, независимо кой управлява страната;
споменатите партии – наследници на онези от първите години на реформите не сменят приятелите на политиците, управлявали страната и предоставили привилегии тъкмо на своите приятели;
върховенството на правото се използва за преследване първо на политиците, а „приятелите“ им (тук често и неточно наричани „олигарси“) са изложени на чуждестранна конкуренция.

Ефектът не е само, че няма румънци, санкционирани по закона „Магнитски“. Румънски политици дори инициират подобни закони в ЕС. Там наказват не онзи, който яде тиквеника, а онзи, който му го осигурява. Крайният ефект е, че самите избиратели нямат чувството, че са „тиквеници“.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Arhiv