Икономисти: Очаква ни стагфлация при задълбочаване на войната в Украйна

Снимка: Bloomberg

Голяма е вероятността българската икономика да стагнира през 2022 г. – при задълбочаването на военния конфликт в Украйна. Стагфлацията е напълно възможен сценарий, тъй като по-високите цени на енергийните ресурси едновременно оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който изследва състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2021 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2024 г.

Нисък темп на растеж

Неблагоприятната тенденция, според учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 г. България изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването ни към ЕС, БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави-членки.

Прегледът на външната среда през 2021 г. показва, че пандемията от COVID-19 е довела до рязък спад в икономическия растеж, до нарастващи равнища на бедност и до изостряне на социално-икономическите неравенства в света, които страните посрещат със съгласувани и целенасочени фискални и монетарни мерки. Паралелно със започналото постепенно възстановяване на световната икономика, започва да се ускорява и инфлацията в глобален план, което дава основание на МВФ и Световната банка да преразгледат темповете на икономически растеж през 2022 г.

Извън по-ниския икономически растеж, очакванията са за възможна заплаха от нова вълна на COVID-19, проблеми с инвестициите, доставките и заетостта, растящите цени на енергийните ресурси и инфлационен натиск.

Основни допускания, заложени в макроикономическата прогноза 

Санкциите на Европа за отказ от внос на руски газ и нефт са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да доведе до сътресения в световната икономика, напомнят анализаторите в доклада.

Инфлационни предизвикателства

Предвид сложната геоикономическа и геостратегическа обстановка в света през тази година, очакванията за България са реалният растеж на БВП да се забави до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до средните равнища преди пандемията, смятат икономистите на БАН. Според тях инфлацията за целия прогнозен период ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока – близо 14% на средногодишна база през 2022 г.

Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, докато безработицата се очаква леко да нарасне тази година, а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.

Възстановяването на икономическата активност се дължи на динамиката на вътрешното търсене, върху която положителен ефект оказаха предприетите фискални мерки, докато инвестициите отбелязват реален спад от 11% за годината.

Подхранван от изнасянето на капитали, този неблагоприятен процес е индикация, че бизнес доверието в българската икономика е свито следствие на наслагващите се негативни шокове по линия на повишаващата се инфлация, ефектите от пандемията от COVID-19 и регионалните геополитически турбуленции. Измерената инфлация през първите месеци на тази годна надвишава значително средната в ЕС и еврозоната, което поставя под риск в средносрочна перспектива изпълнението на критерия за ценова стабилност за присъединяването ни към еврозоната в сегашния му вид и провокира по-висок вътрешен инфлационен растеж в нашата старана.

Макроикономическа прогноза на ИИИ на БАН за периода 2022-2024 г.

https://www.investor.bg/