Илиян Илиев: СОРОСОИДЪТ МИ Е МНОГО ПО-ДОБЪР ОТ СОРОСОИДА ТИ

От има-няма 3 месеца, целият пазар на Соросоиди и Патриоти в Стара Загора се обърка. Странни работи почнаха да се случват. Те забавляват Социото, карайки го да вярва, че има надежда животът да продължава по стар римски обичай с „Хляб и зрелища“. Засега зрелищата следват едно след друго, чакаме скоро и хляба да докарат.

Объркването идва от това, че изведнъж тези, които довчера бяха ожесточени „Громители на Соросоизма“ в не-дотам големия провинциален град, изведнъж се оказаха поддръжници на НПО организации, от които доскоро им избиваха стресници, само като чуят името на дадено НПО или не дай си Боже, това на Шефа му.

Днес обаче, поради спешна необходимост от намирането на нов Бай Ганьо и липсата на Виенска баня, особено след развенчаването на поредния блед имитатор на Алеко, въпросните „Громители“ на Сорос и седемте Фондации“, рязко смениха курса и създадоха нов прочит на соросоидното движение в осем-хилядолетния Град.

Като единствен СОРОСОЛОГ в града, трябва да обясня как и защо умря идеята за разгром на соросоидите в Стара Загора, така както е записано в смъртния акт след проведената аутопсия.

Основната причина, както всеки вече се досеща е ЛИПСАТА НА ПАРИ. Докато имаше поток от несекващи средства, гарнирани с тупането по гърдите, подобно на най-известния Българин в една австрийска баня, атаката над соросоидите бе оправдана. Караше се на принципа:

„АЗ ДА ПРАСНА ЕДИН СОРОСОИД, А ДРУГИ 5 ЩЕ СЕ СЕТЯТ, ЧЕ АКО ДЕМОНСТРИРАТ ФИНАНСОВО ПРИЯТЕЛСТВО, ОПРАСКВАНЕ ЗА ТЯХ НЯМА ДА ИМА“.

Работеща формула. Докато имаше пари. Ама днес, пари – йок. И тогава се смени формулата.

Соросоидите се разделиха на СОРОСОФИЛИ и СОРОСОФОБИ.

СОРОСОФИЛИТЕ, както се вижда от социалната аутопсия, са онези НПО и личности, които продължават да пренебрегват посочените им възможности да се преклонят пред „Олтара на Отечеството“ и да покажат финансово разкаяние. Тези мръсници, представете си, взимат пари откъде ли не – Фондации, Организации, Девалвации и дори протегнаха „кривите си, хищни пръсти“ към Общината – запазена територия за Българщината. А там място има само за „достойните радетели за оцеляването на Отечеството“.

СОРОСОФОБИТЕ от своя страна, са малки организации от бивши сорософили, не успели да постигнат онзи мечтан финансов успех и останали да оцеляват с дребни суми от програми за по 3-4 000 лева. Но Те са съхранили в себе си мечтата, един ден да се превърнат от малки зелени гущерчета, в големи и зелени Крокодили.

А с дребни пари такива трансформации не стават.

И ако няма пари, остава да демонстрират готовност, да коленичат и предложат сочни устни с надежда, че добрите умения в кратките музикални форми за духов инструмент, ще гарантират преместването им от лошия списък, в този на добрите музиканти с таланти в духовото музициране.

Но както казах по-горе, чакането на хляба, за да има смисъл от зрелищата, е дълъг процес. А и напоследък нещата нещо се закучиха.

ПРОТЕГНЕШ УЖ РЪКА ЗА ХЛЯБ, А ОТ ГИШЕТО ТИ ПОДАВАТ СТРАННА КОНФИГУРАЦИЯ ОТ ПРЪСТИ, ДЕМОНСТРИРАЩА БЕЗКРАЙНАТА ДЪЛЖИНА НА СРЕДНИЯ.

Поради тази причина, изведнъж бясната ненавист към всички соросоиди, наложително претърпя промяна. Демонстрацията на „правилни“ и „неправилни“ соросоиди е знак към всички, че има спасение за всеки довчерашен враг, да премине от единия в другия списък. Необходимо е само малко финансово усилие и горещо преклонение. А дотогава, всяка идея е соросоидна, ако няма насочен финансов приход към Мен като СОРОСОЛОГ или някой правилен СОРОСОВЕД.

Или казано по-просто, за да избягаме от строгия научен език, в последно време ставаме свидетели на опит за заснемане на заралийски римейк на известният холивудски шедьовър от 1966, награден с 5 Оскара – „КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ВИКТОРИЯ, пардон, извинете ме, Lapsus falangi, ВИРДЖИНИЯ УЛФ, разбира се.?“

„КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ВИРДЖИНИЯ УЛФ?“

Ама че съм и аз. И претендирам, че съм гений. Срамота. Ще оставя на показ, тази грешка, за да ми се смеят всички и да изтърпя заслуженото унижение на Обществото. Разбира се, че е Вирджиния, като бившата съученичка и близка приятелка на Жена ми от Английската, дето е Шеф на всичко що е „Филип Морис“ в България…

Та в този филм, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън изиграват едно силно, интелектуално семейство с неговите драми и борби. Да се чуди човек, дали няма да се намери и в Стара Загора подобно семейство, което да оглави битката срещу всички соросоиди, които не зачитат правилните позиции и са готови да дерзаят сами по пътя на безотчетните за всеки Соросовед или Соросолог постъпления.

Или вече ги има… Дано… Амин…

Отначало мислех да се пробвам Аз с Жена ми. Ама някак си е неудобно. Аз – главен изследовател на Соросоизма в Стара Загора и дребна соросоидка като жена ми, да се натискаме за сравнение с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Все едно да сравняваш Лондон с Пловдив или Уиндзор с Раднево, Гълъбово, Мъглиж…

Тук си трябва КЛАСА. Не провинциална, а столична…

Дано се намери такава артистична двойка, за да може да седим със зяпнали уста и аплодираме като истински ценители на театралните шедьоври, гениалните им превъплъщения за Любов и Омраза в пиесата: „Клоунът и неговите деца.“ Засега единственият разпределен актьор съм аз и то в ролята на Клоуна. Само дето в края на пиесата, Клоунът се смее, но публиката плаче…

Но докато подобна двойка се открие, остава в сила моя аутопсионен акт, със социалното заключение отдолу:

„СОРОСОФОБЪТ МИ, Е МНОГО ПО-ДОБЪР ОТ СОРОСОФИЛЪТ ТИ“

Извършил аутопсията:

Подпис………. Не се чете…