„Или в къщата, или в гроба“. Ислямът не забранява на момичетата да учат, защо талибаните го правят?

Образованието на момичетата и жените е общоприето в повече от 200 страни и територии, включително в почти 50 мюсюлмански държави.

Но твърдолинейните ислямистки талибани в Афганистан забраниха на тийнейджърките да посещават училище след 6-и клас. Това стана само месец, след като се върнаха на власт на 15 август 2021 г. През декември същата година забраната беше разширена и за жените в университетите.

Тогава беше въведено и ограничението жените, пътуващи на разстояния по-дълги от 72 км, да бъдат придружавани от близък роднина от мъжки пол. Неотдавна на жените беше забранено посещението и работата в салони за красота.

Безбройните протести в страната, потушени с насилие и арести, натискът от международната общност и лобирането от мюсюлмански учени и духовници не успяха да убедят фундаменталистките лидери на талибаните да отворят отново поне училищата.

Експертите не са единодушни дали забраните се коренят в начина, по който се формира талибанското тълкуване на исляма от консервативните пущунски племенни обичаи, или е продиктувана от начина, по който висши талибански идеолози интерпретират ислямските учения.

Повечето лидери на талибаните са етнически пущуни, мюсюлмански духовници сунити. Много от тях са получили образование в медресетата на Деобанди в съседен Пакистан.

Деобандизмът възниква като пуританско ислямско възрожденско движение през 19-и век в Британска колониална Индия. Базирано на сунитската ханафитска школа в юриспруденцията, то е видно течение сред ислямистите в Афганистан и Пакистан.

Влияние на племената

Сами Юсафзай – афганистански журналист, казва, че талибанските ограничения срещу жените са свързани със социалните обичаи и културните практики в Източен и Южен Афганистан. Повечето талибански лидери произхождат от племенни общности в тези региони, граничещи с Пакистан.

„Те вярват, че мястото на жената е или в къщата, или в гроба“, казва Юсафзай за основното талибанско убеждение, повлияно от статута на жените в семействата на духовниците и религиозните лидери в тези пущунски региони.

„Жените, живеещи в семействата на сегашните талибански политици, никога не са били образовани и не са напускали домовете си“, добавя Юсафзай. Той следи ислямистката групировка от появата ѝ като отрядна милиция в провинция Кандахар в края на 1994 г.

Юсафзай казва още, че талибанските лидери се опират на изказвания, приписвани на пророка Мохамед, които обезкуражават жените да напускат домовете си.

„Основното им убеждение е, че момичетата в пубертета не трябва да напускат дома си при никакви обстоятелства. Затова смятат, че тези, които го правят, за да се образоват или работят, са въвлечени в морална корупция“, допълва той.

В Афганистан, мюсюлманска държава с население около 40 милиона души, активисти и правозащитници обвиняват талибаните, че прилагат „апартейд на половете“, като отказват на жените образование, работа, свобода на придвижване и да се появяват на обществени места.

Повечето мюсюлмани са съгласни, че ислямът позволява на жените да получават образование. Но талибаните публично заявяват, че ще позволят на момичетата достъп до образование само след осигуряване на пълна полова сегрегация и при други неуточнени условия.

Юсафзай казва, че в консервативните и традиционни мюсюлмански общества по света някои духовници също подкрепят тези забрани, но там правителствата обикновено се противопоставят или ограничават подобни идеи.

През последните години Саудитска Арабия – една от най-консервативните сунитски мюсюлмански държави – разреши на жените да шофират и им предостави свобода на придвижване без настойник мъж. Тези стъпки са част от стремежа на престолонаследника принц Мохамед бин Салман към реформи и модернизация.

Талибанската забрана за образование предизвика всеобщо осъждане от страна на мюсюлманите по света.

„Талибанската забрана не се корени в ислямския закон шериат, а по-скоро отразява културни предразсъдъци, които противоречат на учението на исляма“, казва Салам ал-Мараати, президент на Мюсюлманския съвет по обществени въпроси в САЩ.

Той добавя, че противно на талибанските практики „ислямът подчертава значението на търсенето на знания и насърчава всички хора, независимо от пола, да придобият образование“.

Исторически конфликт

Ислямските учени и тези, които са се опитали да убедят талибаните да отворят отново училищата за момичета, предлагат друго обяснение.

Джон Мохамед Бът, ислямски учен и бивш телевизионен водещ от Би Би Си, казва, че политиката на талибаните за образованието на момичетата не е племенна, а е формирана от вековния конфликт за модерното образование.

„Проблемът е, че съвременното образование на момичетата в Афганистан като цяло е въведено в Афганистан в съответствие със светската програма“, казва той.

През 20-те години на миналия век коалиция от консервативни духовници и племенни и общностни лидери сваля от власт реформаторския крал Аманула Хан. Той иска да модернизира Афганистан по светската линия на турския лидер Камал Ататюрк и се застъпва за модерно образование и права на жените.

Противопоставянето на модерността и секуларизма продължава и се превръща в основна част от ислямистката опозиция срещу просъветските афганистански комунистически правителства след военния преврат от април 1978 г., който слага край на афганистанската монархия. Муджахидините обвиняват комунистите, че разпространяват неморалност като насърчават образованието и овластяването на жените.

„Това доведе до особена предпазливост от страна на консервативните кръгове в Афганистан по отношение на образованието на момичетата“, казва Бут.

„Дълбока идеологическа убеденост“

Обейдула Бахир, преподавател по политически науки в Американския университет в Афганистан, се включва в усилията за отмяна на забраната, като разговаря с талибаните миналата година. Казва, че усилията са се провалили, защото „забраната е въпрос на дълбоко идеологическо убеждение“ за настоящия върховен лидер на талибаните – мулла Хайбатула Ахундзада.

Бахир казва, че забраната на девическите училища е целенасочена политика, отстоявана от Ахундзада, който подкрепя тезите в книгата на арабски език „Ислямската държава и нейната система“ на главния съдия на талибаните Абдул Хаким Хакани. В нея се подкрепя крайното ислямско мнение за избора на една от съпругите на пророка Мохамед – Сауда Бинт Зам’ах,която избира да остане вкъщи до смъртта си.

„Това маргинално мнение не се поддържа от всички талибански лидери, но е такова, в което изглежда е убеден настоящият абсолютен суверен, талибанският емир“, казва Бахир.

Две години след като са се заели с този въпрос, западните дипломати изглежда насърчават афганистанските консервативни и духовни среди да намерят начини за прекратяване на забраната.

Том Уест, специалният представител на САЩ за Афганистан, наскоро написа в Х (с предишно име Туитър), че афганистанските жени трябва да бъдат образовани и да допринасят за икономиката, за да помогнат на страната си да се изправи на крака.

„Ако бъде направена промяна в политиките, тя ще бъде, защото афганистанците са поискали това, а не в резултат на чуждестранни искания“, написа Уест.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036