„Имаш право на България“. Как се организира гласуване близо до полярния кръг

Ана Борисова е една от българките, които са организирали събирането на подписи за разкриване на секции в Норвегия

Тя живее до полярния кръг и е една от рекордните на брой българи в чужбина, които през тази година са подали заявления, че искат да гласуват. Ана Борисова живее от 14 години в Норвегия и преподава в местния университет.

Докато полага усилия да организира секция в града си, от другия край на света задочно й отговарят други българи, за които гласуването е важно. Те го показват с клип, който да мотивира повече хора в чужбина да упражнят правото си на глас. Кампанията се казва “Имаш право на България” и призовава диаспората в чужбина да гласува на 4 април.

Видеото беше публикувано в нощта срещу четвъртък и оттогава има стотици споделяния в социалните мрежи.

I Как е било досега

Градът на Ана е Будьо. Намира се на 880 километра по въздух от столицата Осло. Разположен е на брега на Норвежко море във фиорда Салтфьор. От 4 юни до 8 юли там има бели нощи, а между 15 и 28 декември слънцето не изгрява.

Точно там, в Будьо, живеят двайсетина българи. В съседните населени места също има миниатюрна българска диаспора – около 50 души. Досега тези от тях, които са искали да гласуват за български парламент, не са имали собствена секция. Най-големите ентусиасти са пътували със самолет до Осло, подавали са гласа си, преспивали са в столицата и са се прибирали. Най-често са ползвали ден отпуск.

2021 година ще е първата, в която българите в Будьо и съседните градове ще имат секция за гласуване. Един от основните “виновници” за това е Ана Борисова.

“ Откакто живее до
полярния кръг, Ана
не е гласувала за
български парламент

Тя се мести в Будьо през 2012 г. и откакто живее там не е гласувала за български парламент. А иска да упражни това свое право. Затова през последните седмици тя и още няколко българи се организират и събират необходимите 60 подписа, които според Изборния кодекс са необходими за разкриване на секция извън дипломатическите и консулските представителства на България.

Това, което правят е само малка част от усилията на българите в чужбина, които през тази година се борят още по-силно за правото си на глас, отколкото са го правили досега.

I Рекорден интерес към изборите в чужбина

Според данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) общо 87 216 души са подали заявления, че искат да гласуват на мястото, на което живеят.

Броят на заявленията е почти двоен на фона на интереса към откриване на секции извън дипломатическите представителства на последните парламентарни избори през 2017 г. Тогава подадените заявления бяха 45 071. Още по-малко бяха на президентските избори през 2016 г. – 34 090. Със сигурност положителна роля за тази тенденция изиграва възможността да се подават заявки за гласуване онлайн чрез сайта на ЦИК.

Така са постъпили и българите в Будьо.

“Част от хората, които се подписаха сега за секция, са гласували в Осло, част от тях – в Тронхайм. Сами разбирате, че това е свързано с доста време и сериозен финансов ресурс”, разказва Ана.

“Координирахме се в социалните мрежи, говорихме си, решихме че можем да опитаме и събрахме 66 заявления – с едно повече от необходимите”, добавя тя. По думите й българските граждани в градовете наоколо са решили заедно да подадат заявления именно за Будьо, а не за друго населено място.

“ Сега българите
в района ще пътуват
„само“ 200 км, за да
гласуват, а не 800
както преди

“Така най-отдалечените от този град ще пропътуват само 200 километра, за да гласуват, а не както преди над 800”, обобщава тя. Според нея основен аргумент за създаването на нови секции и двигател за това е пандемията от коронавирус, защото пандемията оскъпява както вътрешните полети, така и хотелския престой.

I Германия и големият град

Христина Александрова живее от 12 години в Германия. Тя е подала документи с желание да бъде член на Секционна избирателна комисия (СИК) във Франкфурт. Христина също е участвала като доброволец в събирането на заявления.

По думите й двойният ръст на заявленията се дължи на протестите срещу правителството “Борисов 3” в България през лятото на изминалата 2020 година. “Смятам, че случващото се в София активизира хората да искат да гласуват. И ще гласуват”, твърди Александрова.

Важно уточнение е, че тези над 87 000 подписа, които българите в чужбина събраха, са за разкриване на секции. Очаква се броят на гласувалите да бъде много по-голям.

През 2017 г. гласуваха 117 668 български граждани, живеещи зад граница. Сметката показва, че те са около 2,5 пъти повече от пуснатите тогава заявления (45 071). Ако пропорцията се запази и сега, броят на гласувалите в чужбина е в състояние да окаже сериозно влияние върху резултатите на 4 април.

Ана Борисова обаче се тревожи, че ако в Норвегия мерките заради пандемията се затегнат до 4 април, може да бъде ограничено пътуването от община в община и това би попречило на някои желаещи да гласуват.

I Събраните заявления

Данните на ЦИК сочат, че най-голям брой заявления за гласуване са събрани в Турция – 20 854 броя. Това е очаквано и се случва на всички парламентарни избори. Причината е, че изселническите организации в голямата си част работят с ДПС, чиито структури са много организирани.

Въпреки големия брой избиратели в Турция ще бъдат открити едва 35 секции, колкото е таванът, определен от Изборния кодекс за страните извън ЕС.

От тази година Великобритания също попада в хипотезата, наречена “страни извън Европейския съюз”. Там 16 159 български граждани са заявили готовност да гласуват. Това число надхвърли дори прогнозите на местните българи.

В Германия също са събрани рекорден брой заявления за гласуване – 13 493. Това гарантира разкриването на около 20 допълнителни секции. Причината е, че Германия е в ЕС и за нея не важи ограничението за разкриване на до 35 секции. Властите в Берлин са позволили на България да открие 63 секции в 52 населени места в страната.

Следващите по брой заявления страни са Испания (7743), САЩ (5030), Италия (2719), Австрия (2114), Нидерландия (2025), Франция (1949) и Гърция (1941).

Окончателно разкриването на секции трябва да се случи на 14 март, когато ЦИК вземе решение за одобряването на местата за гласуване. Тогава ще са ясни и точните адреси на секциите.

Ваня Русева