[ad id=“225664″]
В края на XIX в. и началото на XX в. официални празници са били 18 януари – рожденият ден на княз Борис Втори, 14 февруари – рожденият ден на Н. Ц. В. Фердинанд Първи, 2 и 18 май – именните дни на Борис и Фердинанд, 2 август – възцаряването на княз Фердинанд на българския престол. Тогава в държавата не е имало национален празник, въпреки че и гореспоменатите са се чествали като такива.
Тези временни празници са последвани от друг такъв – денят на победата на народното въстание 9 септември 1944 г. Четиридесет и четири години размахвахме знамена на деветосептемврийските манифестации с убеждението, че победата на социалистическата революция в България ни е посочила пътя към блаженството посредством диктатурата на пролетариата. Дойде обаче 10 ноември 1989 г. и поредният национален празник отиде в историята, защото се оказа, че революцията и народното въстание били обикновен държавен преврат, състоял се заради обявената на 5 септември 1944 г. война от СССР на България.
Народното събрание гласува новия национален празник – 3 март. Безспорно освобождението на България от турско робство е достойна дата за национален празник. Една от най-достойните и заслужаващи да бъдат почитани. Ако щете, и защото за тези 500 години робство българската народност все пак е успяла да избегне окончателния геноцид. Затова употребявам думата робство, а не османско владичество. В края на XIV в. населението на България е надвишавало милион и двеста хиляди души. Българското царство е било равностойно на населението на Франция, Англия, Германия. Двеста години по-късно българите са се стопили до около двеста хиляди. След още триста години краят на Руско-турската война, освободителна за нас, ни заварва с население малко над два милиона. Затова за мен османското господство по нашите земи винаги ще бъде робство. Като господство можем да определим двестате години византийско управление на българските територии след края на Първото българско царство и преди възстановяване на нашата независимост от търновските боляри Петър и Асен.
[ad id=“263680″]
Датата 3 март би могла да бъде най-подходящата за национален празник за хора, които имат сравнително къса историческа памет за живота на своята държава. Да, съгласна съм, че в това отношение голяма част от важните дати в хиляда триста и трийсет годишната ни история отсам Дунава идват предимно от външни източници, но все пак ги знаем.
Коректно ли е да честваме датата 3 март като национален празник? Мирният договор между представителите на Русия и Османската империя е подписан в Сан Стефано около 17 часа на 19 февруари 1878 г. Това пише на договора, защото и Русия, и Турция все още използват Юлианския календар. Ако отворим “Български алманах” от 1896 г. за управлението на Княжеството, виждаме, че точно “19-й февруарий” е денят, в който се “произвежда парад” по случай освобождението на България. Неизвестно защо следващите поколения решават, че трябва да приравнят тази дата към Григорианския календар и ето ти го 3 март. Но истинската дата е 19 февруари. Ако мислите,че кашата с двата календара свършва дотук в нашата история, много се лъжете. Ето ви още няколко примера.
Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. (18 февруари според Григорианския календар). Тъй като смяната на деня на честването от 6 февруари е станала през XX в., добавените дни са вече 13 и денят за почит се превръща в 19 февруари. Абсолютно некоректно и неточно. По тази логика излиза, че от 2001 г. насам почитта си към делото на Левски трябва да отдаваме в деня на неговата кончина, който вече е “пораснал” в 20 февруари.
Същата бъркотия е и с кончината на Христо Ботев, който е загинал на 20 май (1 юни по нов стил, датировката за XIX в.). През XX в. обаче ние почитаме деня на неговата смърт на 2 юни. По същата логика през XXI в. датата трябва да бъде 3 юни. Тази некоректност при промяна в датите е част от въпроса има ли България национален празник.
Без колебание можем да се запитаме коя е истинската дата на избрания национален празник. За мен правилната дата е 19 февруари, защото това е датата на подписване на мирния договор.
Убедена съм, че ще дойде момент, независимо след колко време, когато датата 3 март ще бъде официален празник, но не и национален такъв.
Ако погледнем назад в историята, можем да се запитаме с какво датата 26 октомври 1185 г., възстановяването на българската държавност от Асеневци, е с по-малко значение от 19 февруари 1878 г.?
Още една дата е достойна да бъде национален празник на България – 24 декември 879 г. На тази дата Църковният събор в Константинопол взима решение за даване на автокефалност на българската архиепископия, с което България получава църковна самостоятелност.
Бихме могли да се върнем още назад в историята и да приемем 9 август 681 г. за национален празник. На тази дата на Шестия вселенски събор в Константинопол за първи път България е спомената като самостоятелна държава. Тук, разбира се, би могло да има и много уговорки, защото е ясно, че оповестяването не съвпада с основаването на държавата.
Ето тук дойде времето да изпълня обещанието, което бях дала в брой 7 от юли 2010 г. на “Кармичният кръг”. Тогава двама читатели ме бяха попитали коя е датата на създаване на България заради появилите се писания на един руски астролог и на негови български апологети, които аз определям като пълни фантазии. Проблемът в случая не е опитът да се докаже интересна за мнозинството хора дата, за която поне досега не сме намерили достоверни исторически източници, а във факта, че твърденията се основават на предположения и “визии” за колене и смесване на кръвта на кучета, които тогава са били почитани животни за българите, върху които се гради астрологичното “доказателство”.
България отсам Дунава е създадена на 27 октомври 679 г. в 0.30 ч.
Ще дойде ден, в който тази дата ще бъде доказана. Не мога да отговоря кога ще се случи това. Единственото, за което съм получила разрешение и споделям, е датата на раждане на нашата родина в настоящите й територии при управлението на хан Аспарух.
Надявам се, че ще дойде и денят, в който 27 (или 26, стр. 10-11) октомври ще се превърне в истинския национален празник на България.
www.karm-krag.com
Фирма, близка до унгарския премиер Виктор Орбан. Една от най-големите компании в Централна и Източна Европа…
Ресор „Култура и туризъм“ към Община Стара Загора отчете ползотворна 2024 година и очаква още…