Има ли други пътища за справяне с епидемията?

Какво не се прави както трябва в борбата срещу коронавируса в България? Заразата продължава да се разпространява, а сигналите за неуредици в здравната система заливат медиите.

Управлението на здравеопазването е политика, затова потърсихме политически коментари и предложения от представители на опозицията. Целта е да потърсим отговор на въпроса какво може да се направи по-различно, за да бъде борбата с епидемията по-успешна.

Потърсихме проф. Георги Михайлов (депутат от БСП и член на здравната комисия в парламента), д-р Хасан Адемов от ДПС, доц. Христо Хинков от управленската алтернатива на Демократична България и бившият здравен министър д-р Петър Москов, който в момента оглавява партия КОД.

Всички казват едно – че няма план. В следващите редове са техните конкретни предложения.

I Картината днес

Здравните власти в България засега не предвиждат затягане на противоепидемичните мерки до нивата от пролетта, защото това, според тях, ще има обратен ефект и ще изкара хората на улиците. Това стана ясно от думите на здравният министър д-р Костадин Ангелов в сряда пред БНР .

Вицепремиерът Томислав Дончев също даде ясно да се разбере, че управляващите не възнамеряват да затягат мерките срещу COVID-19. В интервю за бТВ той обясни, че “изкуството сега е да ходим по ръба на бръснача” и увери, че “няма да затворим държавата”.

Министър-председателят Бойко Борисов пък поиска правителството да успокоява гражданите, че за всички заболели ще има легла, лекарства и лекари.

От четвъртък Министерството на здравеопазването въведе нови ограничителни мерки, сред които най-много интерес предизвика забраната за хора над 65-годишна възраст да пазаруват в часове извън времето от 8 до 10 сутринта.

На този фон заболеваемостта в страната продължава да расте. Новите случаи на COVID-19 за денонощие към 13 ноември са 3414 при направени 8865 PCR теста. Починали с коронавирус досега са 1970 души. За последното денонощие са починали 72 пациенти.

И въпреки, че премиерът поръча на министрите да успокояват хората, тази задача изглежда все по-трудна. Особено на фона на тайния за обществото план за справяне с епидемията, както и зачестилите разминавания между твърденията на Министерството на здравеопазването, че свободни легла в болниците има, с новините за хора, починали в търсене на легло.

В социалните мрежи често хора питат кой всъщност управлява кризата и кой е отговорен за състоянието на системата.

I “Няма план”

Единодушната оценка на всички потърсени за коментар е, че план с конкретни и ясни стъпки и отговорности не е разработен, въпреки че управляващите имаха повече от половин година за подготовка преди втората вълна. Такова мнение изказаха проф. Георги Михайлов, д-р Хасан Адемов, доц. Христо Хинков и д-р Петър Москов.

“Трябваше да се направят настройки на здравната система, тъй като за всички беше ясно, че втора вълна ще има”, каза депутатът от БСП Георги Михайлов.

“ Не видяхме разработен план,
който ясно да описва при какви
емпирични показатели какви
действия ще се предприемат.

д-р Хасан Адемов

“Не видяхме разработен план, който ясно да описва при какви емпирични показатели какви действия ще се предприемат. Ако има такъв план – или не се следва, или управляващите го пазят в тайна”, каза Хасан Адемов от ДПС.

“Това, което се случва не просто се вижда да е хаотично, то е истински хаос“, каза доц. Христо Хинков, който е експерт към коалиция Демократична България и оглавява Националния център по обществено здраве и анализи.

Бившият здравен министър и лидер на новосформираната партия КОД д-р Петър Москов вижда недоверие в обществото към мерките. По думите му управляващите са допуснали “тежко разделение”.

“В следствие на водената противоречива политика, 50% от българите поставят под съмнение съществуването на зараза. Това означава липса на ясна национална цел и политическо паразитиране върху страховете, които преобладават- за здравето или за хляба”, каза Москов.

I Какво да се направи

Според проф. Георги Михайлов (БСП) в летните месеци в България е било наложително да се изгради мрежа от лабораторни звена, която да дава възможност за масови тестове на гражданите, без здравен риск за тях.

“А не както сега болни и здрави да чакат заедно при 5 градуса температура. Но дори и да сме закъснели – тези пунктове трябва да бъдат направени и сега.

Според социалиста по примера на големи държави, “които създадоха т.нар. пояси от лечебни заведения за коронавирус, трябва да бъдат създадени такива лечебни заведения във всички области на България”.

“Обяснението за това е просто – не трябва тази инфекция да се инфилтрира във всички болници в страната“.

Според депутата от ДПС д-р Хасан Адемов е абсолютно некоректно управялващите да прехвърлят “непопулярните решения” към области и общини, а по-меките мерки, които няма да разгневят обществото, да се вземат от правителството.

“Казвам това с идеята, че често на местно ниво нито имат достатъчен управленски капацитет, нито експертиза, че да вземат толкова важни решения”, обясни Адемов.

По думите му рестрикциите трябва да се вземат на фона на някаква обща емпирика от страната, а не хаотично и разпокъсано.

Адемов каза още, че в борбата с пандемията е наложително да се включи много по-активно доболничната помощ. “Включването на общопрактикуващите лекари едва на този етап, ми се струва голяма грешка. Това трябваше да се случи много по-рано”.

Хасан Адемов призова за изключително ясен “път на пациента”. Когато такъв няма, както е сега, всеки, който има някакви симптоми, отива в болница.

“Това понякога е оправдано, но често е от страх. А страхът идва тогава, когато всичко е толкова неясно както при нас”. Адемов очаква държавното управление да изготви ясни алгоритми, които да гарантират, че няма да има смесване между болни и драви хора.

Експертът на Демократична България доц. Христо Хинков каза, че в България хората, „които разбират от това“ не говорят.

„Бяха заменени с други хора, които разбират от друго. И това е една от основните грешки, струва ми се, че трябва да бъде поправена”.

“ Медицинските сестри
трябваше да ги сменяме
с филипинки. Нямаме патоанатоми,
вирусолози и инфекционити.
Как да стане?

доц. Христо Хинков

Според Хинков самата здравна система в България е неподготвена за подобни събития. “Медицинските сестри, ако помните, трябваше да ги сменяме с филипинки. Бяха замразени специализациите. Нямаме патоанатоми, вирусолози и инфекционити. Как да стане?”, попита Хинков.

Експертът на Демократична България смята, че е спешно в България да се набави статистическа информация за заболелите, преболедувалите, броя на хората от групите в риск. А след това да се прави т.нар. „селективна превенция“.

“Още от пролетта знаехме кои ще бъдат засегнати – какво направихме за тях?”, попита той.

Според бившия здравен министър д-р Петър Москов в момента пациентите са оставени сами да търсят начин да се лекуват и изследват, а цялата тежест от пандемията пада върху големите болници. “Те са нужни за лечението на наистина тежко болните”, смята лекарят.

Затова според него трябва да се изработи и утвърди в практиката “Път на пациента”. Според Москов при симптоми заболелите трябва да си останат вкъщи, а едва на следващ етап личният лекар да назначи с електронно направление тест или рентгенова снимка. “Трябва да има ред: пациентът да получи ден, час и място, където да се яви, за да се извърши манипулацията.

“Едва след това лекар, а не самият пациент, назначава терапия – у дома или в болница”, разказва стретегията си докторът.

Според Москов при достигане на критични нива на зараза трябва да се прилага последователност от “допълнителни, предварително разписани мерки само на локално ниво – квартал, район, община”.

Това изисква изготвяне на локални планове за действие, с ясни и прозрачни показатели за местните нива на зараза. Преди да бъдат въвеждани тези планове гражданите и бизнесът във всяко населено място трябва да бъдат запознати с тях, каза Москов.

Ваня Русева