Има медиен синхрон в действията на МВР и прокуратурата. Андрей Янкулов пред Свободна Европа

Шумните акции на прокуратурата често завършват в полза на хората, срещу които са насочени, защото те осъждат България за нарушени права. Това каза Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд в Студио България на Свободна Европа.

„Когато прокуратурата започва шумни разследвания, резултатът обикновено е един и същ и завършва в полза на този, срещу когото е насочено разследването“, каза той.

По думите му няма обективни данни за връзка между разследването срещу криптобанката Nexo и връчването на мандата за съставяне на правителство, но очакването е, че и тази акция на прокуратурата ще приключи като други подобни шумно обявени разселдвания.

Миналата седмица прокуратурата проведе зрелищна акция в офиси на криптобанката NEXO.

Прокуратурата замеси в случая и бившия финансов министър Асен Василев от „Продължаваме промяната“, а ГЕРБ атакува депутата Настимир Ананиев от същата партия с обвинения за връзки с криптобанката.

Представители на ГЕРБ започнаха да публикуват справки от публични регистри за дарения към политически партии, според които служители на Nexo са помагали за кампаниите на „Демократична България“ и ПП.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов коментира, че целта на акцията с Nexo е била силно да намалее вероятността третият мандат да дойде в ДБ. Президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство на БСП и по-късно каза, че решението му няма връзка с акцията срещу NEXO.

В деня на акцията срещу Nexo парламентът отложи гласуването на законодателни промени, с които да се въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.

Според Андрей Янкулов липсата на механизъм на контрол на работата на главния прокурор е проблем.

„У нас цялата система на наказателно правосъдие е така изградена, че само и единствено прокуратурата може да вземе решение дали да обвини някого или да не го обвини“, каза Янкулов.

Това по думите му е голям проблем, който е видим в различни ситуации.

„Ето политически горещи теми, където прокуратурата много лесно може да се намеси като политически играч, защото и друг проблем, който е естествено следствие на всички останали – само и единствено от нея зависи каква информация ще предостави в хода на едно разследване“, каза Янкулов.

В края на декември американският конгресмен Уорън Дейвидсън написа, че Финансовото министерство на САЩ трябва да наложи санкции срещу главния прокурор Иван Гешев. Според него използването на ръководството на прокуратурата като оръжие в услуга на организираната престъпност и корупцията е сериозна опасност за стабилността на важен съюзник в НАТО.

Андрей Янкулов каза, че „в момента няма под някаква форма политически интерес това да бъде вдигнато [като тема]. И затова остана в нищото“.

Янкулов припомни, че преди обявяването на първите санкционирани българи по Глобалния закон „Магнитски“ също е имало писмо от два американски сенатори. „Тогава това не остана така тихо, защото президентът например това нещо го взе и го използва в политическия дебат“, каза Янкулов.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Предишния път, когато имахме подобно зрелищно влизане на прокуратурата в политическия процес беше през 2020 г., когато представители на прокуратурата влязоха в президентството, което предизвика вълна от протести. Сега отново имаме акция на прокуратурата и това, което виждаме като следствие, е (макар и президентът да отрече), че мандатът беше връчен на БСП, въпреки че имаше някаква надежда, че, ако се връчи на „Демократична България“, има някакъв шанс за правителство. Каква е играта на главния прокурор?

– Не знам дали има някаква връзка между връчването на мандата и акцията, осъществена от прокуратурата миналата седмица. Затова няма обективни данни. Може да е въпрос на спекулации и на търсене на тайминга в цялата работа. Но обикновено, когато прокуратурата започва по такъв начин шумни разследвания, обилно отразени медийно с определени изтичания на информация към определени медии, резултатът, години по-късно, е един и същ. И той не е в интерес на този, който е започнал разследването, в крайна сметка е в интерес на тези, срещу които е започнало разследването, защото те накрая осъждат България за техни нарушени права в хода на това шумно започнато разследване.

Между другото вие направихте връзката с рейдовете в президентството 2020 г. това са вече две, може би три години по-късно, да си спомняте нещо по това разследване, което тогава така започна, да се е развило? Това беше разследване срещу президентски съветници, двама от приближените му хора тогава. Влизаше се на претърсване в техни офиси в президентството тогава. И сега, години по-късно, нещо да се е случило? Да е внесен обвинителен акт по тези разследвания? Да има някакво развитие? Няма. Тишина.

Тук предполагам, че изходът от това нещо, пак казвам – години по-късно, няма да бъде по-различен. Или всичко ще затихне на досъдебната фаза от един момент нататък и нищо няма да се чуе, както един популярен IT-казус с една друга компания, чийто длъжностни лица от нея даже и по арестите лежаха известно време. Където имаше подозрения, че са осъществявали тероризъм пред Народното събрание с едни пръскачки. Там също нищо не се чу повече. Моята прогноза е, че казусът или ще затихне на етап досъдебно производство, или, ако евентуално някога влезе в съд, и там ще ни чака една дълга съдебна сага, както се случва например по делото КТБ, което беше давано като пример за голям успех на прокуратурата.

Тогава главният прокурор правеше едни сравнения, че е кацнал на луната с дизелов двигател и т.н. ще кацне на луната с дизелов двигател, ако има осъдителна присъда по това дело.

Самото внасяне на обвинителен акт не е кой знае какъв успех, защото внасянето на обвинителен акт зависи само от прокуратурата. То не зависи от някой друг. Няма някой, който да може да каже, както е в други правни системи, дали има първоначални основания от гледна точка на доказателствата, да се води дело. Дали прокуратурата има основания за дело. Такова нещо при нас няма. Решението дали има основание за дело си е само на прокурора. Самият факт, че е внесен обвинителен акт нищо не означава. Да видим там дали ще има кацане.

Години по-късно виждаме колко време се точи това нещо на съдебна фаза. Тук на база на досегашния ни опит с подобни шумни случаи, аз не очаквам по-различно развитие. Общото между тях е това, че процесуално нямаме някакво адекватно развитие, което би следвало да се очаква от наказателно-правна и наказателно-процесуална гледна точка, докато успоредно с това, казусът се използва под една или друга форма за политическа употреба.

– Защо и е на прокуратурата сега да вдига този казус, за да бъде използван за политическа употреба, защото това се случва?

– Това са анализи, които са въпрос на спекулации. Могат да се намерят най-различни причини за това. Може да се спекулира, че възможна причина за това е например нежеланието в момента да се пристъпи към приемане на тези промени, за които стана въпрос в началото и това да се използва като претекст сега, за да задълбочи политическата криза, да не може да се стигне до някакво съгласие от основните политически сили за приемане на тези промени, със или без правителство, коалиция, управление и т.н.

– В интервю за БНР политологът проф. Димитър Вацов казва, че „всички политици са оставени на милостта на главния прокурор. Той решава кога да освети един политик и кога – не. Той е станал ясен символ на безконтролност и произвол“. Съгласен ли сте с подобна позиция?

– Абсолютен факт е това нещо, защото у нас цялата система на наказателно правосъдие е така изградена, че само и единствено прокуратурата може да вземе решение дали да обвини някого или да не го обвини. Респективно кога да го обвини, за какво да го обвини и т.н. Това решение е заключено само и единствено в тази институция. Не подлежи на никакъв външен контрол и съответно, когато самата институция е изградена строго йерархично, както и у нас, което следва дори не толкова от нормативната уредба, колкото от фактическите отношения, които действат вътре, а човекът, който е начело на тази институция, съответно у него ще е съсредоточен този пълен монопол върху решението дали да се обвини или дали да не се обвини по казусите от висок обществен интерес.

Или тези, при които са замесени големи интереси, дали финансови, дали политически. Това е логично следствие на нормативно установения монопол върху обвинителната функция. Ако този монопол бъде разчупен, има повече възможности за външен контрол върху това как тя се осъществява или някакви противотежести, когато тя не се осъществява, тогава и позицията на главния прокурор, неговото огромно влияние, би било намалено.

Друг сериозен аспект на неговото огромно влияние е това, че прокуратурата се управлява от един орган, който се нарича условно Прокурорска колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС), след разделянето на ВСС на две. И съставът на тази прокурорска колегия сега е изграден само и единствено от бивши подчинени на този главен прокурор, които след като приключи мандатът им във ВСС ще бъдат и бъдещи негови подчинени, защото ще се върнат отново в прокуратурата.

Нямаме адекватна система за контрол и при управлението. Отчита се по конституция и закон пред ВСС, в частност неговата Прокурорска колегия, но начинът, по който тя е изградена и функционира говори за проформа отчетност, защото много трудно може да се очаква осъществяването на реална отчетност от хора, които са в кариерна зависимост от главния прокурор. Една от дългогодишните препоръки на Венецианската комисия е управляващият прокуратурата орган все пак да не бъде съставен от хора, които са правна и фактическа зависимост от ръководителя на институцията, защото това на практика би означавало проформа контрол, както го виждаме и ние у нас.

– С тези потенциални зависимости от страна на политиците и да си обясним това, което се случва със законодателните промени, които трябва да бъдат направени, за да може България да получи парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Миналата седмица те за пореден път бяха отложени.

– По-ключовият въпрос дори не е в парите, защото това са казуси, които стоят пред нас от много години. Например за независимото разследване на главния прокурор. По този въпрос сме осъдени преди 14 години от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията са задължителни. Ние трябва да ги изпълняваме. 14 години това нещо не го изпълняваме – да създадем този механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Имаме други осъдителни решения от ЕСПЧ за неефективност на разследването и то неефективност по такива случаи, които касаят полицейско насилие. Нежелание, отказ на българските власти да разследват полицейско насилие и невъзможност тези решения за отказ от разследване например на полицейско насилие или други нарушения на конвенцията да подлежат на контрол. Някой независим орган да може да провери дали правилно е взето това решение. Това са две много съществени групи въпроси. Едната група е за отговорността и отчетността на главния прокурор, но другата група е за ефективността на разследването и наказателния процес като цяло.

Сега конкретно те са обвързани с плана, но със и без плана, ние на тези неща, ако искаме да бъдем европейска държава, ако искаме да принадлежим към европейското семейство, ако искаме да отговаряме на висок стандарт за върховенство на правото, ние на тези въпроси трябва да намерим адекватни решения. Вече толкова години по-късно това не се случва, и със и без план, пак казвам, това трябва да се направи от политическата класа, ако искаме да бъдем европейска правова държава.

– Може ли да го обясните с пример, защото звучи твърде абстрактно на фона на активностите на прокуратурата, свързани със срещи с ученици, решаване на проблеми – поне ангажименти, с винетки, с битовата престъпност… когато главният прокурор се среща с хората и казва: “аз ще ви реша тези проблеми или поне ще съдействам” и това е важно за тях, на фона на това искането за това да сме европейска държава звучи твърде абстрактно. Може ли да дадете пример защо това е важно да се случи?

– Вижте, главният прокурор, и като цяло прокуратурата, той е ръководител на институция, която в съвременните европейски държави трябва да се занимава с наказателно преследване – тоест да взема решения кого да обвини, за какво, кога и къде. Но съответно европейският стандарт изисква и да има външен контрол върху това нещо.

Главният прокурор не е човекът, който трябва да решава ежедневните проблеми на хората в най-различни области на живота, и прокуратурата като институция. Това е една отживелица от предходния режим, където се е осъществявал от прокуратарута така нареченият общ надзор за законност върху дейността на всички държавни органи, граждани и т.н. в държавата. Това нещо по съвременната конституция, а и по съвременния европейски стандарт за това как трябва да изглежда институцията, не важи.

Така че прокуратурата трябва да бъде съсредоточена в полето на наказателното право и процес. Там вече, когато е съсредоточена, върху нея трябва да има адекватни възможности за контрол и тя адекватно да се отчита пред обществото през различни органи. Това е различно уредено в различни юрисдикции, например ние сме възприели концепцията през Съдебен съвет, тя трябва адекватно да може да се отчита пред този съдебен съвет и той да я контролира.

Съответно ръководителят на тази институция, който е натоварен с голяма власт, когато за него има някакви подозрения дали за престъпно поведение, дали за несправяне с функциите си, макар и да не се касае за извършени престъпления, трябва върху него да има адекватни механизми дали да бъде разследван в единия случай, дали в другия случай да бъде предсрочно освободен.

Това са в общи линии основните неща, които у нас отсъстват и които трябва да се направят, за да отговаряме на този мечтан критерий за върховенство на правото, което да бъде постигнато. Обратното означава произвол, и примерите, които могат да бъдат дадени, са десетки и са пред нас ежедневно – произвол за извършване на определени действия, за започване на определи разследвания, които години по-късно приключват безуспешно.

Никой никога не търси отговорност от никого за това как са приключили тези разследвания и защо. Защото дори и на книга няма изградена такава система за контрол на последващите провали. Докато самото разследвне конкретно се развива отново, няма достатъчно възможности да се провери от външен и независим орган какво се случва по това разледване, защо примерно то буксува, защо примерно не се повдига обвинение на определено лице – защото няма достатъчно събрани доказатества или просто защото този, който ръководи разседването, така си е решил. Причината обективна ли е, ако е такава, могат ли обективно да се съберат такива доказателства или не могат, или е чисто субективна – този, който води разследването, отказва да повдигне обвинение. Никой не търси защо това се случва. Няма ги тези механизми за адекватен контрол какво се случва на тази досъдебна фаза.

И това е голям проблем, който е видим по много подобни казуси – ето политически горещи теми, където прокуратурата много лесно може да се намеси като политически играч, защото и друг проблем, който е естествено следствие на всички останали – само и единствено от нея зависи каква информация ще предостави в хода на едно разследване.

Виждате главният прокурор излиза и казва: „ние сме изцяло отворена институция, в интерес на българските граждани, споделяме информация“. Обаче по едни случаи се споделя информация, която е четене на резултати от Специални разузнавателни средства, а по други случаи не се споделя никаква информация, въпреки декларираната отвореност.

– Да, дори кой е наблюдаващият прокурор понякога не се казва…

– Това доста често не се казва. В едните случи не знаем кой е наблюдаващият прокурор, в другите случаи имаме пресконференции на ръководството на прокуратурата, на наблюдаващите прокурори. Тоест този двоен стандарт, който съществува, който е видим и при повдигането на обвинения, и в частност при такива по-дребни казуси като изнасянето на информация от едно разследване, този двоен стандарт може да съществува точно, защото ги няма тези системи на външен контрол. По-ясно не знам как може да бъде казано.

– Още едно събитие, което някак си остана в миналата година, защото в края на декември американският конгресмен Уорън Дейвидсън написа, че Финансовото министерство на САЩ трябва да наложи санкции срещу главния прокурор Иван Гешев. Той настоява Вашингтон да го санкционира заради съмнения за корупция, както и заради пренебрегването на вече наложените санкции по глобалния закон “Магнитски” от българското държавно обвинение. И той казва нещо много важно – че според него използването на ръководството на прокуратурата като оръжие в услуга на организираната престъпност и корупцията е сериозна опасност за стабилността на важен съюзник в НАТО и целия регион на Балканите. И това остана в нищото. Защо?

– Защото явно в момента няма под някаква форма политически интерес това да бъде вдигнато. И затова остана в нищото. Ако си спомняте, шест месеца преди санкциите по „Магнитски“, преди те да бъдат публикувани, имаше пак така едно писмо, само че беше тогава на двама сенатори. Естествено, не ангажиращо конкретно главния прокурор, но със сходни теми, а именно подкопаването на върховенството на правото в България – ключов западен съюзник.

Тогава това не остана така тихо, защото президентът например това нещо го взе и го използва в политическия дебат, като каза, че това са всъщност неговите тези, които двамата сенатори защитават. И ако тогавашните управляващи не се вслушат в него – в президента, да се вслушат в нашите западни партньори.

Сега казусът е горе-долу сходен – отново имаме неслучаен конгресмен, който излиза с подобно изявление, но тук у нас това не среща никаква обществено-политическа реакция. А успоредно с това виждаме сега един медиен синхрон в действията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и на ръководството на прокуратурата, те вече провеждат съвместни акции с имена.

– По отношение на мигрантите, предполагам, че визирате.

– Сега на мигрантите, преди няколко седмици имаше за наркотичните вещества. Така наречената с култовото име акция „Бяло“.

– Да, тя пак беше през декември месец тази акция.

– Да. Тоест връщаме се в един период, малко позабравен, на акции с имена, провеждани от ръководствата на прокуратурата и вътрешното министерство. Сега, трябва да кажем, че по онова време имената на акциите бяха някак по-сполучливи, може би, ако не друго – ако не самите акции, то поне имената им.

– Нямаше нужда от превод и обяснения.

– Сега отново наблюдаваме същия процес – на синхрон между ръководствата на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, което вероятно под някаква форма обяснява защо изпълнителната власт и нейният едноличен ръководител, както е фактически в момента положението – президентът, не желаят да анализират въпроса със становището на този американски конгресмен.

А няма и никаква реакция, между другото, и от самия главен прокурор тук. Обикновено когато той е атакуван под някаква форма или възприема нещо като атака, някак си през годините се е показало, че всичко, което е насочено към това, за което досега си говорим – създаване на някакви механизми за контрол и отчетност, той го възприема едва ли не като лична атака. Но винаги в предходни такива моменти е имало някаква реакция от него, от асоциацията на прокурорите и т.н., в негова защита неизменно. Сега и оттам има пълно мълчание, което също е доста любопитно.

– Тоест той е сключил примирие на много фронтове, така ли да разбирам?

– Аз не мога да обясня защо е така. Не мога да спекулирам защо е така и да търся причините, но обективното проявление е това, че няма реакция дори от засегнатите лица. А си спомняме как главният прокурор в предишни случаи писа многократно писма до различни европейски институции по тези въпроси, които според него под някаква форма бяха натиск срещу него или срещу управляваната от него институция. Това сега не е ли същото? Същото е. Дори е персонално насочено срещу него. И няма реакция.

За мен това е доста странно и необяснимо, в интерес на истината.

– От това посочване на главния прокурор може ли да последва нещо? От този акт, който към момента е по-скоро символен, може ли да последва нещо конкретно?

– Аз не мога да знам какво може да последва. Теоретично могат да последват много неща. Пак ви казах, предишния път, когато американски сенатори, само че в този случай правиха подобно обръщение публично, известно време след това последваха санкциите по „Магнитски“, насочени срещу съществени фигури от нашия политически и икономически живот.

Сега дали отново ще се случи нещо подобно, ние няма как да знаем, не разполагаме с подобна информация. Въпрос е отново, за пореден път, на спекулации.

– И на финала, с едно изречение – възможно ли е, да речем, защото неглижирането на това писмо и това, което се прокрадва в общественото пространство като мнения, възможно ли е този конгресмен да е бил подведен и да се е объркал, като е написал това писмо?

– Те досега доста хора така си обясняват санкциите по „Магнитски“, които са наложени. И тогава, между другото, като излезе онова вече няколко пъти споменато писмо на сенаторите, пак така се говореше, че те нещо са се объркали, че това си е някакво лично мнение и т.н.

Аз съм доста скептично настроен към подобни тези, защото все пак тук се касае, отново казваме, за партньорска държава. И член на нейния Конгрес, който не е случаен. Доколкото разбрахме, наскоро е бил избран за ръководител на някаква съществена парламентарна комисия.

Така че, когато се правят подобни изявления спрямо партньорска държава, аз не мисля, че това може да бъде тълкувано като че някой се е объркал. Просто не ми се струва адекватно това обяснение. И не вярвам да е така.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036