Името на героичен старозагорец носи един от най-натоварените гранични пунктове не само у нас, в Европа, но и в света

Знаете ли, че един от най-натоварените гранични пунктове не само в България, в Европа, но и в света носи името на героичния старозагорец Никола Андреев?

През 1934 малкото в ония времена село Виран теке, чиито жители, поради местоположението на населеното място, дълги години са се люшкали в страдания между турската и българската държави, е кръстено Капитан Андреево.

Но нека първо накратко се запознаем с историята на Виран теке и как в нея се вписва животът и геройството на родения в Стара Загора на 30 март 1876 година Никола Колев Андреев:

Допреди Балканската война през 1912 година, западно от местността Дованджанската река, от северната страна на Цариградския път е имало ханче, фурна, гостилница, чешма и джамия в окаяно състояние, наречена Якък минаре, а по-късно приеминувана във Виран теке. Имало е и полицейски участък, като тези няколко постройки оформяли едно малко селище.

36-годишният тогава капитан Никола Андреев влиза в историята с това, че на 6.10.1912 г. неговите храбреци пленяват цяла турска батарея (12 оръдия) край тогавашната гара Кадъкьой, днешното гръцко село Дикея, Орестиада. Капитан Никола Андреев проявява голяма храброс и пада убит в ръкопашен бой с противника край Одрин.

През 1913 година започва Междусъюзническата война и турската войска опожарява по пътя си домовете на българското население и го прогонва  от Одринска Тракия. Местните са принудени да напуснат своите домове по време на жътва и с най-ценното и с малко покъщнина стигат чак до Стара Загора. Турската армия е победена и отстъпва, но Веран теке остава в тяхна територия и те построяват там 36 нови къщи и 3 по-големи административни. Строят чешма на мегдана и полагат основите на нова джамия.

През 1914 границите отново се променят, но остават така и до днес. Виран теке е в Българско. Но отстъпвайки, турците безчинстват и нашите сънародници пак тръгват на север към Стара Загора, Могилово, Малък манастир, откъдето след година след успокояване на ситуацията, се връщат по родните си места.

Във Виран теке влизат селата: Генералово, Чернодъб и Райкова могила, а през 1934 година специална комисия му дава името Капитан Андреево на героя от Блаканската война Капитан Никола Колев Андреев.

В наши дни Капитан Андреево е най-голямото село в община Свиленград с около 1000 жители. В центъра му се издигат сградите на основно училище „Капитан Никола Андреев“, читалище „Нов живот“, кметство. В собствен парцел е построена църквата „Св. Георги Победоносец“.

Река Марица минава в близост до селото, а тя там е много пълноводна през пиковите си сезони пролет и есен.

Право на юг е Гърция и мястото, където е загинал капитан Никола Андреев. Издигнат е паметник в негова чест.

В центъра на селото има бюст-паметник на легендарния капитан Андреев. През 1981, по случай 105 години от рождението му, там са положени костите му, които дотогава са били в Свиленград.

Граничният контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево – Капъкуле е разположен на българско-турската граница, на левия бряг на река Марица, в близост до село Капитан Андреево. Този граничен пункт е сред най-големите и натоварени в света по брой пътници и количество товари, преминаващи през него – по данни от 2008 г. той е вторият по натовареност сухопътен граничен пункт в света и най-натовареният в Европа.

А Стара Загора е почела своя героичен съгражданин, давайки името му на една улица в кв. „Железник“.