Името на село Колена е споменато за първи път от византийски поет

На 15 км източно от Стара Загора се намира село Колена. То лежи в южните склонове на Сърнена средна гора, където се събират две малки реки – Коленска или Градишка, която събира водите си от местността „Градец“ и една река, идваща откъм Люляк.

От жителите на Колена могат да се чуят различни обяснения, свързани с произхода на селото. Според изследванията на асистент Тодор Енчев, преподавател във Великотърновския университет, името Колена може да се свърже с латинското „collinus“.

В нашия случай името произлиза от едно възвишение южно от селото, на около километър, известно с името „Медвен“. То е част от Средна гора. Важно е да се отбележи, че това високо възвишение леко навлиза в Тракийската равнина и е лесно видимо и разпознавано от изток, юг и запад, като южния и източния му склон са доста стръмни. Погледнато отблизо и далеч, то лесно може да бъде оприличено на самотен хълм /т.е. collinus/.

[ad id=“263680″]

Що се отнася до археологическите обекти, голяма роля за появата на топонима collinus имат пътищата, които минават около хълма „Медвен“ и Римската вила, за която ще стане дума по-долу. Може би една римска вила рустика, разположена между хълма „Медвен“ и местността „Бакой чал“ в южния край на селото е първия конкретен обект, който получил наименованието collinus. Вилата е проучвана през петдесетте години на миналия век от проф. Венедиков, но днес няма запазена документация от тези разкопки. От вилата е една цяла мраморна колона, която днес се намира в Старозагорския музей и отделни мраморни блокове, разпръснати около самата вила. Видимата площ, която тя заема днес може да се определи на около един дка.

Северозападно от вилата е установен късно античен некропол, който попада в югозападния край на селото, като крайните му части са били разрушени от изградения асфалтов път през 40-те години на миналия век. Доста гробове от този период са открити по същото време на около стотина метра северно от вилата, на територията на днешните сгради на бившето ТКЗС. Случайни монетни находки в района на самата вила и около нея ориентировъчно ни насочват към периода IV – V век.

[ad id=“225664″]

За първи път срещаме топонима Колина в поемата на Византийския поет Мануил Фил, който описва похода на Михаил Глава Тарханиот през 1277 – 1279 год., когато последният превзема и крепостта Колина. От известните ни днес тракийски думи няма такава, която дори да е близка по значение с предаденото ни от Мануил Фил име. Също и в гръцкия език липсва дума и даже корен, от който би могло да се извлече този топоним. Остава да приемем, че наименованието Колина, предаден ни от Мануил Фил на практика е непромененото латинско COLLINA, изписано с гръцки букви.

Това име остава непроменено чак до османските завоевания на Балканите, когато срещаме името „гюле“, а може да е било „кюле“ в един османо-турски документ от 1692 година. Несъмнено топонима „гюле“ и „кюле“ е производен на Колина. След като Мануил Фил предава непромененото латинско Колина с гръцки букви в края на 13 век, топонима остава непроменен от късната античност, когато се появява чак до 14 – 15 век, когато под влияние на турския език „и“ преминава в „е“ и така се осъществява промяната в паралелно употребяваното Колина, за да стане Колена.

Източник: starazagora.bg