Импийчмънт и оставки. Какво става в Южна Корея след отмененото военно положение

Депутати от Южна Корея внесоха в местния парламент искания за импийчмънт на президента Юн Сук-йол. Това се случи на фона на призиви за оставката му след продължилото шест часа военно положение, наложено от държавния глава.

Във вторник Юн Сук-йол обяви извънредно военно положение, след като обвини опозицията, че контролира парламента, има симпатии към Северна Корея и възпрепятства работата на правителството с противодържавна дейност. Това решение предизвика масови протести, а представители на армията се опитаха да влязат в сградата на парламента.

Там депутатите гласуваха отмяна на военното положение. В крайна сметка то беше спряно с гласовете на 190 от общо 300 депутати и решение на управляващите. Екипът на президента продължава да стои зад решението му и да твърди, че то е позволено от конституцията на страната.

Как реагираха политиците в Южна Корея и какво следва

Предложението за отстраняването на Юн обедини шест опозиционни партии в парламента на Южна Корея. Местни медии съобщават, цитирни от Ройтерс, съобщават, че импийчмънт може да бъде гласуван в петък или събота.

„Ясно се видя от цялата нация, че президентът Юн не може повече да води страната нормално. Той трябва да се оттегли“, каза депутатът Чан де-Парк

От управляващата Партия на народната сила на президента дойдоха призиви за оставка на цялото првителство и уволнение на министъра на отбраната.

За да бъде успешен вотът за отстраняването на президента, той трябва да бъде подкрепен от 2/3 от народните представители. Ако това се случи, следва дело в Конституционния съд, който може да потвърди решението с гласовете на шест от общо деветте му членове.

Партията на Юн има 108 от общо 300 места в парламента. Това означава, че за да бъде отстранен от поста, срещу президента трябва да гласуват поне 9 от неговите съпартийци.

Ако Юн подаде оставка или бъде отстранен, премиерът Хан Дък-су ще поеме властта, а нови избори трябва да се проведат в рамките на 60 дни.

Юн беше избран през 2022 г. в едни от най-оспорваните президентски избори в Южна Корея в последните години. След последните парламентарни избори той се оказа лишен от мнозинство, а опозицията блокира неговите законодателни предложения, както и предложенията за бюджета на страната.

Заедно с това той и съпругата му бяха замесени в корупционни скандали, а личният му рейтинг постоянно пада.

Какви са реакциите след военното положение

По улиците на столицата Сеул се очаква нова серия от протести с искания за оставката на президента и правителството. Пред медиите граждани говорят едновременно за притеснението си от ситуацията, но и за радостта от това, че военното положение е отменено.

„Много съм притеснен заради тази ситуация и съм загрижен за бъдещето на страната“, казва гражданин на Сеул пред Ройтерс.

Различни държави по света също изказват загриженост от развитието на ситуацията в страната.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен приветства решението на президента да отмени военното положение. В страната са разположение над 28 хил. американски военни. Те се готвеха за съвместни учения с армията на Южна Корея, но то бяха отложени заради ситуацията в страната.

„Продължаваме да очакваме политическите спорове да бъдат разрешени мирно и в съотвествие със закона“, каза Блинкен.

Премиерът на Швеция Улф Кристершон, както и делегация на депутати от Япония отмениха визитите си в Южна Корея заради ситуацията.

Световните медии съобщават и за рязко влошаване на ситуацият в четвъртата най-голяма икономика на Азия. Пазарите в страната се сринаха до най-ниските си нива в последните две години, а подобна е ситуацията и с местната валута – южнокорейския вон. За стабилизирането ѝ се очаква и намеса на правителството.

Финансовият министър и шефа на местната народна банка са провели спешни срещи през нощта в опит да намерят решение.

„Ще вкараме неограничена ликвидност в акциите, облигациите, краткосрочния паричен пазар, както и във валутния пазар до момента, в който те не се нормализират напълно“, съобщи правителството.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv