Снимка: Bartek Sadowski/Bloomberg |
Противно на прогнозите, инфлацията в еврозоната засега се задържа на високо ниво от над 5%, а в САЩ тя е дори 7%. В момента дори експертите често спорят с доста едностранчиви аргументи – понякога вероятно водени от желанието да бъдат прави.
И обратното, въпреки голямата несигурност на събитията, понякога хората с известна злоба изискват от тези, които са сгрешили в прогнозата, да се „извинят“. Това повдига въпроса: Какво знаем за инфлацията и какво не знаем или не можем да знаем?
Причините
Знаем, че инфлацията след коронакризата е силно обусловена от недостиг на предлагане, от затруднения в производството и доставките. Но също така знаем, че това не са единствените фактори, които определят цените. Освен това има голямо търсене, което в САЩ се дължи главно на правителствените разходи, а навсякъде другаде в света – на забавено потребление, което сега наваксва.
Не е ясно обаче как точно си взаимодействат търсенето и предлагането. Защитниците на политиките на централните банки обичат да твърдят, че създателите на паричната политика не могат да направят нищо срещу високите цени на енергията или за затрудненията в производството на полупроводници например. Критиците са склонни да акцентират върху факта, че тези затруднения не биха довели до толкова висока инфлация без силно търсене.
Ролята на паричното предлагане
Добре известно е, че още преди пандемията централните банки значително разшириха паричното предлагане. Вече е ясно също така, че паричното предлагане само по себе си не поражда инфлация; трябва да има и съответното търсене, предизвикано от държавата или от други причини.
Въпреки това не знаем точно каква е ролята на паричното предлагане; това все още е предмет на спорове между икономистите. Оттеглянето на ликвидността, както предвижда Федералният резерв на САЩ (Фед), вероятно ще окаже въздействие върху капиталовите пазари, но последиците за икономиката като цяло и за цените е трудно да се оценят.
Затрудненията в предлагането
Ясно е, че те играят важна роля, но е и ясно, че значението им ще намалее по три причини. Първо, те са отчасти пряко причинени от затрудненията, дължащи се на коронавирусната пандемия; второ, те трябва да доведат до инвестиции за разширяване на производството; и трето, продължаващите затруднения могат да поддържат високи цени, но не и да ги увеличават до безкрайност. От германските данни знаем също така, че значението на тези затруднения вече намалява. Остава да видим кога те ще бъдат окончателно разрешени и дали новите вълни на коронавируса ще ги засилят.
Енергетиката
Безспорно е, че цените на енергията са много силен двигател на инфлацията, особено в Европа. През януари роля изигра и фактът, че някои комунални услуги прехвърлиха по-високите цени на суровините върху потребителите едва в началото на годината. Въпреки това знаем малко за бъдещото развитие. Свити доставки, краткосрочни затруднения, геополитическо напрежение, политика в областта на климата – тези ключови думи подсказват несигурност.
Пазарът на труда
Пазарът на труда в САЩ е в пика си. Американският икономист Пол Кругман вече призна, че е подценил този аспект. Вторичните ефекти вече играят силна роля: цените стимулират заплатите, които от своя страна стимулират цените. В Европа вторичните ефекти са много по-малки. Но не знаем колко дълго ще продължи това.
Прогнози
Знаем, че някои статистически ефекти отслабват инфлацията. През януари преустановяването на временното намаление на ДДС в Германия например вече изигра своята роля. През тази година базовите ефекти ще се усетят, когато, особено през втората половина на годината, днешните цени се сравнят с тези от предходната година, които вече се бяха повишили значително. За да се разбере динамиката на тренда, вероятно ще стане по-важно да се разглеждат месечните промени.
Предстои да видим доколко тези статистически ефекти ще повлияят на общия резултат.
Какво означава „временно“?
Създателите на паричната политика и много икономисти първоначално оценяваха инфлацията като „временна“. Сега е ясно, че много от тях са подценили колко дълго ще продължи тя – Европейската централна банка (ЕЦБ) например вече призна това. Фед вече не говори за „временна“ инфлация, защото това водеше до объркване.
Но също така знаем, че и още нещо се пренебрегва често: много от факторите, определящи инфлацията, са по-устойчиви, отколкото се очакваше първоначално, но въпреки това в крайна сметка ще загубят значението си или ще изчезнат. Пример за това са затрудненията в производството: дори и да останат, цените ще са ги преработили в някакъв момент. С други думи, дори ако Фед спре да нарича поскъпването „временно“, това не означава, че смята инфлацията за по принцип постоянна.
Така че знаем доста по темата. Но за съжаление не знаем кога точно кои фактори ще отшумят и дали временните двигатели на инфлацията няма да бъдат заменени от спирала на заплатите и цените, която в даден момент ще заживее свой собствен живот.
Инфлационни очаквания
Централните банки полагат големи усилия, за да гарантират, че очакванията няма да се повишат и по този начин да доведат до стабилизиране на инфлацията. Но по принцип знаем сравнително малко за това. Спорен е въпросът как най-добре да се измерват очакванията и дали те действително играят важна роля.
Разлики между САЩ и еврозоната
Инфлацията в еврозоната е по-ниска, съществува широк консенсус, че опасността от по-нататъшно прегряване тук е по-малка, а еврозоната също така изостава от САЩ и в икономическия цикъл. Трудно е обаче да се оцени влиянието на САЩ върху еврозоната. То се осъществява чрез различни, тясно свързани механизми. Те включват например валутния курс, доходността, цените на суровините, икономиката като цяло.
Борбата с инфлацията
Знаем, че ефектът от повечето действия на централните банки се проявява след известно време. Това увеличава опасността те да закъснеят или да действат въз основа на прогнози, които се оказват погрешни. Самите централни банки обаче знаят в каква посока ще се отразят техните инструменти, като например промените в краткосрочните лихвени проценти или наличностите от лихвоносни ценни книжа в балансите им.
Никой обаче не може точно да предвиди ефекта от мерките на паричната политика. За това свидетелстват и множеството грешни прогнози, направени от централните банки още преди пандемията от коронавируса. Трудно е също така да се оценят правилно нежеланите странични ефекти. Ето защо създателите на паричната политика понякога се колебаят дали да се борят с инфлацията, защото не искат да задушат икономиката.
Ролята на публичния дълг
Знаем, че пандемията доведе до увеличаване на дълга, което пък доведе до още по-тежко положение за някои страни, които и без това изпитват затруднения. Ясно е също така, че лихвеното бреме за правителствата е управляемо според историческите стандарти, тъй като лихвените проценти са много ниски. От примера на Япония знаем, че дори много висок държавен дълг, финансиран косвено от централната банка, не води непременно до висока инфлация.
От друга страна обаче е известно, че държавният дълг и инфлацията често вървят ръка за ръка. Нещо повече, известен е един вероятен механизъм, който води до инфлация: правителството поема дълг и по този начин увеличава разходите и търсенето, а централната банка финансира това чрез покупки на облигации и по този начин разширява обхвата на тези разходи.
Никой не знае точно в кой момент инвеститорите ще поставят под въпрос платежоспособността на правителството. Но когато това се случи, то може да доведе или до дългова криза, или, ако централната банка се намеси, до рязко повишаване на инфлацията.
Ролята на политиците
Във всички страни високата инфлация е неприятна и за правителството, тъй като води до недоволство сред избирателите. От друга страна, конфликтите за политическо разпределение могат да доведат до увеличаване на държавния дълг и по този начин косвено да окажат натиск върху централните банки.
В Европа роля играе и фактът, че ЕЦБ де факто е отговорна до голяма степен за сближаването на еврозоната, макар че фискалната политика пое по-голяма отговорност в това отношение в хода на коронавирусната криза. Макар че ЕЦБ винаги намира чисто паричнополитически аргументи за покупките си на държавни облигации, винаги се подозира, че тя взема предвид и евентуалните финансови нужди на отделните правителства. От друга страна, в САЩ капиталовият пазар играе важна роля в пенсионното осигуряване на гражданите. Ето защо Фед се притеснява, когато курсовете се сринат.
Но не знаем точно каква е ролята на тези политически влияния на практика.
Сравнение с минали инфлации
Знаем, че днешната инфлация по никакъв начин не може да се сравни с тази след Първата световна война или с днешните хиперинфлации в нововъзникващи икономики като Венецуела или Зимбабве. Знаем също така, че днес синдикатите имат по-малко власт, отколкото през 70-те години на миналия век, и следователно не могат да наложат по-високи заплати, както тогава.
Въпреки това не е напълно изключено да се стигне до развитие, подобно на това през 70-те години на миналия век. Но това е малко вероятно: централните банки трябва да направят още много грешки, за да се стигне дотам.
По информации на Handelsblatt и Bloomberg
