ИПИ: Приоритетите във висшето образование – има ли смисъл?

Правителството ще подкрепя определени професионални направления и специалности в университетите чрез освобождаване на студентите от семестриални такси. Конкретната идея се появи още през 2018 година. Към този момент вече около 70% от професионалните направления се третираха като приоритетни чрез допълнително субсидиране и изключване от правилото за пари срещу качество – реформата, която обвързва издръжката за образованието с резултатите и основно с реализацията на пазара на труда, пише Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

И докато изглеждаше, че изключенията от „реформата“ няма накъде повече да се разширяват, министерството на образование измисли нова линия, по която да има по-приоритетни направления (още тогава министърът на образованието цитираше точните специалности). В първия случай държавата субсидира допълнително университетите да привличат повече студенти в определени направления, а във втория – студентите да се записват в тези направления напълно безплатно.

Така студентите от 8 професионални направления и 18 защитени специалности, определени като такива с най-висок бъдещ недостиг на пазара на труда, се освобождават от семестриални такси. Целият курс на обучение ще е безплатен за студентите в специалности от професионалните направления „Педагогика на обучението по…“, „Религия и теология“, „Математика“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Химични технологии“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“.

Без такси ще се обучават студентите в специалности „Арменистика и кавказология“, „Африканистика, „Индология“, „Иранистика“, „Класическа филология“, „Новогръцка филология“, „Румънска филология“, „Унгарска филология“, „Хебраистика“. В списъка попадат също „Ядрена техника и ядрена енергетика“, „Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“, „Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост“, „Топло- и ядрена енергетика“. Безплатно ще е обучението и за студентите, приети в „Ядрена енергетика“, „Корабостроене и морска техника“, „Хидростроителство“, „Металургия“, „Технология на дървесината и мебелите“.

Мярката ще обхване 8916 студента в първи и втори курс в 18 държавни висши училища, а само през първия семестър на новоприетите през 2021/2022 г. студенти това ще струва 1,6 млн. лева. Средствата ще дойдат от бюджета на образователното министерство, но от догодина те ще бъдат планирани ежегодно в бюджетите на университетите. Това говори, че мярката вече ще се превърне в постоянна, като, разбира се, е предвидена възможност списъкът да се променя, специалности да отпадат и да се прибавят нови.

С цялата идея има няколко проблема. От една страна, действието ѝ ще е спорно. Дори в сега публикуваната частична оценка на въздействието не е заложена конкретна цел за увеличаване на броя на студентите в цитираните направления и специалности. Вероятно ще доведе до по-висок интерес – най-малкото създавайки стимул за безплатно студентстване с всички прилежащи облаги от това (субсидиран транспорт, общежитие, храна и т.н.), но това не е стратегическо планиране от страна на управляващите.

От друга страна, поредното изключение и субсидиране на и без това силно субсидираната система на висшето образование още веднъж спъва определяне на финансирането според качеството. Въпреки че формално акцентът е върху нуждата на кадри на пазара на труда, данните на Рейтинговата система за висшите училища показват, че при приоритетните направления приложението на придобитото висше образование е по-ниско от средното, а акцент върху подобряване на качеството изобщо не се поставя. 

Източник: https://www.investor.bg/ .