Историите ON AIR: Лагерът на смъртта, наречен „Слънчев бряг“

Лагерът „Слънчев бряг“ е символ на най-големите престъпления, извършени по време на комунистическия режим в България. Между 1959 – 1962 година в трудово-възпитателното общежитие край Ловеч изпращат хора, които властта определя за врагове без съд и присъда.

Въдворените са задължени да работят на каменни кариери, като трудовата норма е извънредно висока. Всеки лагерник в рамките на ден трябва да натроши и превози по 11 кубика скална маса, което се равнява на 15 вагонетки. Робският труд е съпроводен и с постоянно физическо насилие.

Този „Слънчев бряг“ няма нищо общо с веселия и шумен курорт на морето. Той се намира на около три километра преди Ловеч. До него днес се стига, ако се следва кафява указателна табела. Тя води до един от обектите, на който въдворените са работили. Мястото сега е обрасло с трева и храсти. Отсечените скали и рухналото скеле на кариерната инфраструктура свидетелстват, че някога там е имало нещо. На върха на най-високата скала е поставен кръст, за да почете убитите врагове на народната власт. Мраморна плоча допълва историята с надпис: „Упокой, Господи, душите на избитите от комунистите в концлагера край Ловеч“.

„Условията са ужасяващи в този лагер затова, защото те са изградени съвсем набързо с така подръчни почти материали. Целта е както се казва в инициативната докладна записка на Мирчо Спасов: „Не да се създава лукс на тези хора, а да почувстват здравата ръка на народа“. Да се докарат до състояние, в което всякакви политически, морално-етически и други категории да бъдат подменени от борбата им за физическото оцеляване.“ Това казва председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев.

Какви са били условията и какво е началото на комунистическите лагери у нас вижте в Историите ON AIR на телевизия Bulgaria ON AIR.