Categories: НовиниСвободна Европа

„Исторически миг“. Европрокуратурата започва работа с фокус върху помощите за COVID-19

Първият работен ден на новата Европейска прокуратура беше отбелязан във вторник с брифинг на ръководителката ѝ Лаур Кьовеши. По думите ѝ това е „исторически миг“ за целия Европейски съюз (ЕС), който за пръв път ще има свой разследващ орган, който да повдига и поддържа обвинения за измами с европейски средства пред националните съдилища на страните членки.

„Нашата цел са икономическата и финансовата престъпност – най-голямата заплаха за всяко демократично общество, подценявана, недостатъчно съобщавана, често дори поощрявана в полза на организирани престъпни групи, които работят за подмяна на законната власт. Ще имаме работа с хора, които не се спират пред изключителна жестокост, за да си осигурят безнаказаност“, посочи Кьовеши, която изгради имидж в борбата с корупцията в Румъния, където оглавяваше местната антикорупционна прокуратура.

По думите ѝ първоначално Европейската прокуратура ще се заеме с около 3000 случая, а първите сигнали за нередности вече са дошли от Германия и Италия. Кьовеши очаква с колегите ѝ да работят по хиляди казуси всяка година, най-вече свързани със за здравеопазване, земеделие, инвестиции и обществени поръчки.

Новият европейски разследващ орган ще бъде базиран в Люксембург и в него ще работят делегирани прокурори от всички 22 държави членки на ЕС, които подкрепиха идеята. Страните от блока, които се въздържаха от участие, са Швеция, Унгария, Полша, Ирландия и Дания.

Процедурата по избор на първия европейски главен прокурор беше белязана от опитите на румънските управляващи да бламират кандидатурата на Кьовеши. Тя си изгради име в борбата с корупцията в родината си, след като под нейно ръководство местната антикорупционна прокуратура повдигна голям брой обвинения срещу министри, политици и други високопоставени длъжностни лица.

През 2018 г. доминираното от социалистите правителство на Румъния обаче я уволни от поста заради подозрения в злоупотреба с власт. Обвинение, което поддръжниците на Кьовеши обясняват с многото образувани дела за корупция.

Идеята за създаване на Европейска прокуратура беше мотивирана от критиките, че огромният бюджет на ЕС всяка година става обект на измами и непрозрачни харчове. Според някои оценки те достигат до около 500 млн. евро годишно, коментира делегираният прокурор от Германия Андрес Ритер.

Един от първите приоритети в работата на колегите му се очаква да бъде свързан със законосъобразното изразходване на пакета от помощи заради пандемията от COVID-19, възлизащ на 750 млрд. евро.

„Една от основните мисии на Европейската прокуратура в началото на нейното съществуване ще бъде да гарантира, че тези средства ще бъдат използвани изцяло, за да помогнат на нашите икономики и на нашите граждани да се възстановят от кризата с COVID-19“, коментира през миналата седмица зам.-председателят на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова.

По време на брифинга във вторник тя допълни, че само за 2019 г. до ЕС са били подадени около 1000 сигнала за злоупотреби с евросредства на обща стойност около 460 млн. евро. По думите ѝ разследванията на данни в държавите членки, които не подкрепиха създаването на новия разследващ орган, ще продължат да се водят от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Тя обаче може само да препоръчва на съответната страна предприемането на конкретни действия.

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс изрази очакване държавите от ЕС, които досега не са се присъединили към Европейската прокуратура, да размислят, а онези, които не са запълнили квотата си за делегирани прокурори, да завършат задачата. По неговите думи Финландия съвсем скоро ще изпълни задължението си да посочи своите предложения за делегирани прокурори.

Рейндерс съобщи, че ако Словения не изпълни същото задължение, Европейската комисия ще прецени как да окаже съответния натиск. Засега ЕК ще поиска обяснения от Любляна защо досегашната процедура по определянето на предложения за делегирани прокурори е отменена с намерение за организиране на нова.

Въпреки че още преди месеци излъчи своите кандидатури, България също се оказа проблемна страна. Причината е, че от общо десетима предложени, ръководената от Кьовеши институция отхвърли шестима. Така Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще трябва да прави нова процедура за попълване на незаетите места в българската квота.

Arhiv