Българските депутати и министри ще могат да имат и друго гражданство. Висшият съдебен съвет ще се раздели на две. Не всеки човек по избор на президента ще може да е служебен премиер. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере правителство.
Тези и други промени вече ще са част от основния закон на България – Конституцията. Проектът с изменения, предложен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС, беше окончателно приет в сряда с подкрепата на трите формации и с несъгласието на „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН).
Конституцията е основният закон в страната. Тя стои над всички останали закони, които парламентът приема.
Сегашното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ дойде на власт през юни с обещание за конституционни промени с фокус върху съдебната система, ограничаване на правомощията на главния прокурор и на политическото влияние на президента.
Трите формации започнаха да подготвят общ проект за изменение на основния закон и за броени дни го внесоха в парламента през юли.
В месеците след това идеите за промени срещнаха критики от различни страни – най-вече от президента, прокуратурата и съдебния съвет. ГЕРБ и ДПС пък оттеглиха подкрепата си за част от предложенията на ПП-ДБ.
Въпреки спънките проектът беше приет от НС максимално бързо. В началото на декември той беше одобрен на първо четене, а във вторник и сряда тази седмица бързо мина и през останалите две гласувания. За да се промени Конституцията, са нужни три отделни четения с подкрепа от поне 160 гласа. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат общо 168.
Правосъдният министър Атанас Славов нарече конституционните промени „историческо решение“. Ето какви точно са те.
Висшият съдебен съвет (ВСС) е върховният административен орган на съдебната власт. От него зависи съставът на съда, прокуратурата и следствието.
Настоящият ВСС е колективен орган с 2 колегии – съдийска и прокурорска, но сега ще се раздели на два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Важна промяна е и начинът, по който техните членове ще се избират. Към момента във ВСС има баланс между членовете, които излъчва професионалната общност, и тези, които се избират от парламента.
Това ще се промени. При съдиите повече членове (8) ще се избират от самите съдии и по-малко (5) – от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право.
При прокурорите ще е обратното. Повечето членове на прокурорския съвет (6) ще са по избор на парламента. Само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Главният прокурор ще е член по право.
Мотивът за тази разлика е, че когато повече членове се избират от парламента, в прокурорския съвет няма да може да се формира мнозинство под контрола на главния прокурор.
Промяната обаче е оспорвана. От БСП я определиха като опит за „политическо овладяване на прокуратурата“, а Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с „въздържал се“ при третото четене именно заради несъгласието си повече членове на прокурорския съвет да са политически избрани.
Когато парламентът не успее да излъчи правителство, тази задача се прехвърля на президента. Той назначава служебен кабинет с премиер и министри по своя преценка.
Досега нямаше ограничение кои могат да бъдат хората в такъв кабинет, но вече служебен премиер ще може да стане само човек на един от следните постове:
Тази промяна се направи, за да се намали политическото влияние на президента.
Между 2021 г. и 2023 г. на власт в България бяха 4 служебни правителства на президента Румен Радев.
Промените в Конституцията дават право на НС да ограничава и правомощията на служебните кабинети.
Когато парламентът не излъчи правителство, президентът го разпуска и за няколко месеца държавата остава без Народно събрание, което да приема закони. Така беше досега.
С промените в Конституцията парламентът ще се разпуска само с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Досега за народни представители и министри можеха да бъдат избирани само български граждани, които нямат паспорт и на друга държава. Приета промяна в Конституция дава право и на българите с друго гражданство да влизат в парламента. Условието е да са живели в България поне 18 месеца, преди да бъдат избрани.
Тази промяна беше една от най-оспорваните. От ПП-ДБ я защитиха с аргумента, че така българи, които отдавна живеят в чужбина, ще могат да участват по-активно в политическия живот в страната.
От опозицията видяха възможност в парламента да влизат хора, които да служат на интереси, различни от тези на „българския народ“.
Министрите също ще могат да имат двойно гражданство. За тях няма изискване да са живели в България.
Част от промените в Конституцията са насочени към ограничаване на правомощията на главния прокурор. Досега той имаше 7-годишен мандат, който се намалява на 5 години. Ръководителят на обвинението вече няма да осъществява „надзор за законност“ върху работата на всички прокурори.
България от години е критикувана от европейски институции заради това, че фигурата на главния прокурор е на практика „безконтролна“, а обвинението е подчинено на своя ръководител.
През май беше приет дългоочакван механизъм за разследване на главния прокурор, който вече ще бъде записан и в Конституцията.
Председатели и членове на независими институции, които се избират от Народното събрание изцяло или частично – като ВСС, антикорупционната комисия и други, вече ще трябва да получат поне 160 от 240 гласа, за да заемат пост.
Това важи и за т. нар. регулаторни органи – като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Сметната палата.
Христо Иванов от ПП-ДБ каза, че това е начин управляващото мнозинство да се самоограничи, но опозицията видя опасност регулаторите да станат по-зависими.
В първоначалния проект за промени в Конституцията се предвиждаше да отпадне правото на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Тази точка предизвика сериозни критики и затова отпадна.
Не се прие и предложението за промяна на националния празник на България. От ПП-ДБ предлагаха той да бъде сменен от 3 март на 24 май. Идеята отпадна след критики, като самите вносители се отказаха да я защитават.
Настоящата Конституция е приета през 1991 г. след края на тоталитарния режим. Това е шестата ѝ поправка, като за реформа в частта за съдебната власт и в частност прокуратурата се заговори още през 2014 г. Тогава министър на правосъдието беше Христо Иванов. Той подаде оставка през 2015 г., след като ГЕРБ се отметна, а ДПС не подкрепи съдебната реформа, предложена от него.
Осман припада. Началник Рафет натопява Умут за информатор. Парс веднага се обажда в разузнаването да проучат…
Барка притиска Анупама да подпише документи, но тя я моли да спре... Барка твърди, че…
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…
Как се преименуват за малко над 3 месеца 840 000 души? БКП направи именно това…
100-годишната Марина Шиманска е оцеляла по време на Гладомора – масов глад от епохата на…