На турските военни отдавна се гледа като на „пазители на демокрацията“ основа на светската държава, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на модерната турска република. Военните пряко са се намесвали три пъти в турската политика, а през 1997 г. осъществяват това, което някои учени описват като „постмодерен преврат“.
[ad id=“225664″]
1960
Първият преврат в турската република се извършва през 1960 г., по време на повишено напрежение между турското правителство и опозицията. Управляващата Демократическа партия, начело с премиер Аднан Мендерес и президент Джелал Баяр, започват да се отклоняват от някои от строгите правила на ерата на Ататюрк. Започват наново да се отварят затворените джамии, отново се възстановяват религиозните училища, легалезерат се молитвите на арабски вместо на турски език, както и се намаля срока на военната служба. В същото време срещу опозицията започват репресии, спират се вестници, налага се цензура. Нарастващото напрежение, е причина в началото на 1960 г. армията да се намеси и свали правителството на 27 май; а президента, премиера и няколко членове на кабинета са били арестувани и бързо са осъдени за държавна измяна и други престъпления. Мендерес е екзекутиран. След което на власт идва Джемал Гюрсел – като президент, така и министър-председател – започвайки период на доминирана от военните политика, която ще продължи до 1965 г..
1971
Турската икономика е в застой в края на 1960-те години, и рецесията, причинява широко недоволство: групи на работниците организират демонстрации, понякога с насилие, и десни групи извършват атаки на техните собствени. Валутата се обезцени през 1960 г.; Годишната инфлация достигна близо 80 на сто. Така през март военните отново се намесват, като това е опит да се „възстанови реда“, казва Memduh Tagmac, началникът на генералния щаб, който дава ултиматум до министър-председателя, Сюлейман Демирел. Той обвини правителството му на управление на страната в анархия, и поиска създаването на „силно и надеждно правителство …. вдъхновено от възгледите на Ататюрк.“Два часа след ултиматума Демирел и целият му кабинет подават оставка. Военните дават на републиканската народна партия да състави служебно правителство и тя ръководи страната до 1973, когато Фахри Корутюрк (пенсиониран морски офицер) е избран като президент от парламента.
[ad id=“263680″]
1980
Нестабилността продължава дори и след 1971 Турция сменя 11 премиери до 1979 г., икономиката продължава да стагнира, а леви и десни групировки продължават своите ожесточени сблъсъци по улиците. Хиляди хора са били убити.В такава обстановка военните извършват преврат през септември, когато обявяват по телевизията, че поемат властта. Морският офицер Кенан Еврен става президент , а Булент Улусу – министър председател. Тези години са характерни със стабилизация, както на икономиката, така и на обществения живот. Приватизирани са много предприятия, инфлацията е овладяна. С широка гражданска подкрепа след три годишно управление на военните идва Торгут Йозал. Тази стабилизация има своята цена: През този период военните екзекутират стотици хора, хиляди са безследно изчезнали. През 1982 е приета нова конституция
1997
Изборите през 1995 г. Довеждат на власт партията на ислямистите и то с огромно мнозинство. Ето защо през 1997 военните издават серия от „препоръки“ към правителството, които то с неохота приема. Въвежда се задължително светско обучение до 8ми клас, забраняват се забрадките в учрежденията. Поради съпротивата на Ербакан срещу тези реформи, той е принуден да подаде оставка, а партията му е забранена за 5 години. Някои бивши членове на партията, включително и настоящия премиер Реджеп Тайип Ердоган, в крайна сметка ще продължат своя политически път в партията на справедливостта и развитието.