И Кукления театър в мрежата на неизвестността

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 81, 1990 г.
В МРЕЖАТА НА НЕИЗВЕСТНОСТТА
Не беше толкова отдавна, когато учехме за „общата и задълбочаваща се“ криза на капитализма. Сега знаем кой всъщност изживява криза и че тя наистина е обща и задълбочаваща се – криза в икономиката, науката, културата и психиката ни. Всички погледи са обърнати към икономическите проблеми на страната – и с основание – тя предопределя цялото ни битие.
Въпреки широкото участие в политическия живот на много културни дейци, проблемите на културата стоя извън вниманието на политиците. Често се чуват и възгласи: „Нямаме какво да ядем, а ще мислим за изкуство!“ Вярно е, че магазините са празни, но без театър и музика ще сме още по-бедни! Изкуството за малки и големи е изправено пред глобалните въпроси на настоящето – как да просъществува. Това е въпрос номер едно и за кукления театър в Стара Загора. Бъдещето има реални очертания до края на годината, докато театърът е на държавна издръжка, а след това… пълна неизвестност. Директорът Любомир Цакев е убеден, че само добре и бързо уреден Закон за театрите и Закон за данъчните облекчения ще открие изхода за тях. Несигурността, в която живее колективът на театъра, кара мнозина от него да търсят резервни варианти за себе си. Не може да се каже, че актьорите масово напускат театъра, напротив – работи се със страст, без илюзии и с чувство за отговорност. Няма заплати, които да са реална оценка на творческия труд на актьора, няма спонсори, които да подпомагат театъра, няма я сигурността, че след няколко месеца театърът ще съществува. А надежди за оцеляване има – в сравнение с другите културни гиганти в града, кукленият театър е с най-малък обем държавни дотации (160 хиляди лева само в сравнение с милиона за Народната опера). Изкуството на куклите е не само развлечение за децата (често и за родителите им), но осъществява и педагогически функции. То е най-прекият фактор за естетическо възпитание, за формиране на художествено мислене у децата, за създаване на морални и етични ценности. Театърът е нужен на децата, а и защо да им се отнема на сила това, което ние някога нямахме? Театърът на куклите е необходимост за всяко общество, което иска да възпита ценностни качества у потомците си. Възниква въпросът не се ли виждат всички тези проблеми от Общинския народен съвет и от големите фирми в града, които пледират, че развиват „бизнес“? Няма ли организация, достатъчно богата и заинтересована, за да спонсорира изкуството за деца? Отговорът на въпроса – дали да съществува кукления театър, е еднозначен – той трябва да съществува, но как? Общинското ръководство задълбочава ограничаването на бюджета, има огромни проблеми по снабдяването с плат и други материали. През зимата възниква и проблемът как ще се отоплява театърът, с какво ще се пътува до другите селища, където децата очакват куклените си любимци, след като няма бензин? Наблюдаваният отлив от театрите в резултат на оживения политически живот е налице и тук. Очаква се публиката да намалее и след предвиждащото се увеличение на цените на билетите. Въпреки големите трудности, пред които е изправен театърът, колективът не желае да тръгне по лекия път на спекулата, както направиха много културни институти, за да се спасят от кризата и да натрупат печалба. Търси се алтернативен изход чрез добре подбран репертоар. Най-новото, което видяхме на сцената на театъра е спектакълът на режисьорката Маруся Петрова „Дядо Славейкови бивалици и небивалици“ – актуално, раздвижено, интели-гентно и изпълнено със свеж политически хумор представление. И не само това – от 20 декември започват коледните празнични спектакли, издържани в чист български дух. Въпреки главоблъсканиците на управници и творци, едно е ясно – градът ни и децата ни трябва да имат куклен театър, но какъв точно, е въпрос не на далечно, а на близко бъдеще и… на закони.
Валентина ГЕРАСИМОВА