„И на майка ти ще отрежа ръцете“. Защо има страни, които не признават домашното насилие

Докато Маргарита Грачова е по-млада, историята ѝ е най-обикновена. Тя се запознава с Дмитрий в университета, двамата се женят и имат две деца.

Но Маргарита започва да жъне успехи в работата си и нещата се променят. Мъжът ѝ постепенно става раздразнителен, избухлив и ревнив. Младата жена се опитва да прекрати брака си, но Дмитрий не иска и да чуе. Тогава ѝ нанася и първия побой, а после я заплашва с нож.

Съдебното дело, което тя завежда, е прекратено поради липса на доказателства, но двойката все пак заживява разделена.

Сами в гората. Брадвата

В един декемврийски ден през 2017 г. Дмитрий предлага на Маргарита да я закара до работа. Този ден се превръща в най-големия ѝ кошмар. Вместо към града Дмитрий откарва Маргарита в гора в покрайнините на Серпухов в Московска област. Там той ѝ нанася над 40 удара с брадва по цялото тяло, като отсича двете ѝ ръце. После я откарва в болница.

Благодарение на минусовите температури и след редица сложни операции лекарите успяват да прикрепят обратно едната ѝ ръка. На мястото на другата е поставена бионична протеза.

Този кошмарен инцидент става причина за разгарянето на сериозен публичен дебат по отношение на домашното насилие и правата на жените в Русия.

На 14 декември Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) задължи Русия да плати компенсации на четири жертви на домашното насилие, сред които беше и Грачова. Тя получи 370 хил. евро, които трябва да покрият предишни и бъдещи медицински разходи. Това е най-голямата сума, която ЕСПЧ досега е разпореждала да се изплати на физическо лице.

Проблемното законодателство

Съдът установява, че в Русия жените са в ситуация на фактическа дискриминация, когато става въпрос за предпазването им от домашното насилие.

Той намира, че са нарушени два от членовете на Европейската конвенция за правата на човека, забраняващи дискриминацията и забраняващи изтезания, нечовешко или унизително поведение.

Решението идва след като през 2017 г. Владимир Путин декриминализира някои от формите на домашно насилие. С промените се позволява част от деянията, които дотогава са били престъпления, да бъдат санкционирани само с административни наказания. Промяната се отнася до случаите на причиняване на болка, в които обаче липсват телесни повреди.

Наказателната процедура се задейства само в случаите на заплаха за здравето на жертвата или при повторни провинения на извършителя.

От 2019 г. текст на проектозакон срещу домашното насилие е качен на уебсайта на горната камара на руския парламент. Досега той не е приет, а влиятелната Руска православна църква проведе няколко кампании срещу приемането му, тъй като според членовете на управата ѝ той е насочен „срещу семейството“.

Другите жертви

За това, че руската система за защита на жените не работи, свидетелстват и другите три случая (извън този на Маргарита), за които ЕСПЧ присъди обезщетения.

Наталия Туникова например е била системно насилвана от мъжа си. Една вечер в момент на насилие той я завлича към балкона, но тя успява да го прободе с нож. В резултат на това обаче осъдената се оказва тя, а не той.

В случая на Елена Гершман, която е бита от съпруга си, властите установяват физическите наранявания. Те обаче ги отчитат като „недостатъчно сериозни“, за да започнат разследване, а и промените от 2017 г. им „помагат“ за това да не предприемат действия по случая. Малко по-късно съдът присъжда на Елена правата за попечителство на дъщеря им. Мъжът обаче не спира дотук и отвлича детето. То е открито в Минск година по-късно.

Ситуацията с Ирина Петракова си прилича с тази на Елена. Тя е насилвана от съпруга си в продължение на осем години, като подава сигнали срещу него в опит да се защити. Властите обаче не се задействат и вземат решение, че „няма истинска заплаха за живота ѝ“. Някакво дело все пак започва, но в крайна сметка всички обвинения срещу мъжа падат в съда.

Животът след кошмара

Четири години след кошмара с брадвата, Маргарита вече има нов съпруг, с когото наскоро посрещат първото си дете. Те живеят щастливи в Санкт Петербург заедно с децата на Маргарита от първия ѝ брак. Тя обаче все още се страхува от бившия си съпруг Дмитрий.

„Докато ме караше към болницата, след като вече ми беше отрязал ръцете, ми каза: „Ако не ме чакаш, като изляза ще дойда и ще отрежа ръцете и на майка ти“. Затова и въпросът със сигурността е от голямо значение за мен. Нямаме никаква защита, не знам какво ще стане, когато излезе [от затвора]“, казва Маргарита.

Тя обаче не се затваря след случилото се с нея, а си поставя за цел да популяризира колкото може повече проблема. Маргарита пише книгата „Щастлива без ръце“, поддържа блог по темата с домашното насилие, намира си работа в телевизията и често дава интервюта в списания.

„Опитвам се да помогна на всички, които имат история, подобна на моята. Хората ми пишат в социалните мрежи и аз ги свързвам с адвокати. Така стана с Марина, чийто мъж почти я ослепи и ѝ отхапа ухото. Преди това те са живели заедно 15 години и това поставя един от най-важните въпроси – как да разпознаваме, че един човек е склонен към насилие“, казва Маргарита.

Тя обаче напомня, че докато няма законови промени тези истории ще стават все повече. По думите ѝ случаите на насилие са нараствали още преди частичната декриминализация от 2017 г.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .