И туй доживяхме – Цв. да ни е културата. Де го Златю Бояджиев да го нарисува със сакатата си ръка…

Автор: Елена Дюлгерова, ЗАРАТА

Доживяхме Цветан Цветанов, известен с много разни работи, но не и с култура (извинявам се, говоря сериозно), да раздава акъл днес на откриването на „Пловдив – европейска столица на културата“.

„Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ е добра реклама за страната. През последните няколко седмици при разговорите с наши и чужди партньори всички питат само за Пловдив и казват, че ако идват в България – задължително ще посетят града“, измъдрува вечният зам. на шефа, който се е покрил пак. Изпод добре скроения си балтон физкултурникът с допълнителна специализация по криминалистика, и такива ми ти работи, издудна разни работи, които не му е работа да ги дудне.

Нейсе.

Може Цветнов и да има нещо, документ някакъв, от специализирани културни вузове. Но засега не знаем. Няма проблем утре да ни го кажат в телевизора, че е факт.

Та тоя корифей на културата, пишат, споделил увереността си, че „в следващите години България, Пловдив и останалите общини ще станат още по-добро и привлекателно място за инвестиции и живеене“.

Айде, бе. Цяла България тъне в тегота, ако и наглед някои градове да изглеждат „привлекателни и добро място за живеене“. Без да са „столици“ – на културата, при това.

„Виждате Пловдив как се разви през последните години благодарение на съвместната работа на държавата и местната власт и европейската солидарност“, казал още председателят на ПГ на ГЕРБ.

Нейсе.

Как се е развил Пловдив в последните години се вижда с просто око. Чудният град, пълен с вълшебства, полека-лека е прокопаван и съсипван с различни хуманистични обяснения от различни кметове (все от ГЕРБ, напоследък Иван Тотев – ГЕРБ естествено; благочестив човечец, винаги готов да подаде оставка – както е прието в ГЕРБ).

Нейсе?

За Столипиново и тамошните изстъпления – а да не говорим. Че нали е празник все пак.

Къде тая вечер видяхме Пловдива града на потомствените интелектуалци, творци всякакви? Видяхме светлини, дрън-дрън речи чухме. Мария Габриел – задължително. И Караянчева. Разбрахме, че сме „от всички цветове“ (т’ва с цветовете, хич не ми е ясно – не го разясниха достатъчно на народеца – ама и на него пък надали му дреме да се запознава с такава висша материя. Нещо за джендъри се сещам, ама не твърдя)

***

Ами запомни, простий българино! Спектакълът „Ние сме от всички цветове“, с който бе открит панаира с лого, подобаващо – бе, вие кажете какво – е символ на цветущата европейска България.

„Татковина“, такива ми ти старцизми вече не се употребяват. Може утре и Вазов да го отрежат от училищната програма.

Нейсе?

Де ги Георги Божилов – Слона, Начо Културата, Златю Бояджиев (който след тежък инсулт изписа вълшебни платна и за миг не проплака, че е болен), Димитър Киров, Енчо Пиронков? Днес, в паметния ден на откриването на „Пловдив – европейска столица на културата“, кой ли знае как са се преобърнали в гроба…

Кич, пошлост и унижение. Срамота и унижение. Това беше днес Пловдив. С Цветана напред. И Караянчева, да не остане по-назад.

***

Извинете, че споменавам, но насъскъната от вицепремиера Каракачанов война между роми и българи продължава.

Аз викам, да се помирим. Но без цецовизми и каракачановизми.

България е важна, ние сме важни. С различните си етноси…

И като е ден за култура, да се помирим в името на културата (които трябва, знаят защо).

И да приемем Пловдив – европейска столица без дърдоризми и с дърдоризми.

Всичко е важно, когато става дума за нещо важно (както и някои привидно неважни неща).

Впрочем, навремето – преди повече от 30 години – Пловдивската английска гимназия беше най суперската. Вечният филм на Иван Андонов е тамошен. И колко ли още неща.

Пускам ви суперската песен на „Щурците“ от филма „Вчера“. Готин, Пловдив. Култура и съпротива.

Обещаната песен: ТУК

Къде си, Пловдив, днес. Къде сте, възпитаниците на тая гимназия, да продумате?

Елена Дюлгерова

Усмивката, която изпращаш, се връща обратно при теб.