Йордан Пеев: …додето в грамофона на живота незнайно кой ти маха плочата

[ad id=“225664″]

ЗВЕЗДА

В космическия куп едничка 
звезда над утрото ти свети
и с ярката си лаконичност
докосва с лъч за миг сърцето ти.
В премръзналите очертания
на няколко безбожни думи,
като в любовно обещание,
до дъно в себе си се губиш.
Какво от туй, че беше дълга
на чувствата добрата сянка,
щом като вик зад тъмен ъгъл
единствено тъга те чака!
Йордане, ти ли си момчето,
гадаещо без глас звездите,
в което ято нежни клетви
с криле от стихове излитат?
Над всичко с непонятна кротост
една звезда докрай те сочи,
додето в грамофона на живота
незнайно кой ти маха плочата…