Йордан Пеев:...и с ръце от пролетни мъгли пиша по снега : „Така ми липсваш!

Сняг вали над угарни бразди.
Булка днес събуди се земята.
Паднали в снега като звезди
светят изумрудено селата.

Сякаш някой тази нощ с юмрук
счупил е небето на парчета.
Падат …Ех, да можех под снега,
да затрупам грешките в полето!

И в замръзналата тишина
само вятърът край мен да стене,
както мъж след чувство за жена
скрила се под преспите от време.

Сняг вали …И вече не боли.
Някой стъпки подир мен остави
и с върха на милиард игли
с този сняг сега ме очертава.

Сняг вали…И в мен, и в теб вали.
Побеляват спомени и мисли,
и с ръце от пролетни мъгли
пиша по снега :
„Така ми липсваш!…”

Сняг вали,
вали,
вали,
вали …
И в сгъстената ни невъзможност
той ще ни пречисти и прости,
и снежинки в погледа ще сложи…

Сняг вали…