Йордан Пеев: Миг преди да грабнеш ножа и този свят да одереш до кокал

СВЕТУЛКА

[ad id=“225664″]

Когато си затрупан от съмнения
и твоя свят като пиян се клати,
когато целия си привидение,
и мислите ти са безкрайно блато.
Когато все очакваш да се случи
внезапно чудо или пък магия,
с което мрака в себе си да счупиш
и в дън земя дълбоко да го скриеш.
Когато си разлюбен и самотен,
а в тебе пеперудите безкрили.
Когато в болката си се закотвил
безветрен, безпосочен и безсилен.
Когато си отчаян и ненужен
на думите, на чувствата, на всичко,
и близкото до тебе стане чуждо,
и трудно е да вярваш и обичаш.
Когато си на себе си омразен
превит под тежестта на слабостта си,
когато се усещаш толкоз празен,
че виеш като вълк срещу съдбата си…
Тогава миг преди да грабнеш ножа
и този свят да одереш до кокал
на тънката ти и лирична кожа
една светулка каца …и те сочи!