Бъдете истински, макар понякога и безутешни, не се страхувайте да грешите и отново да мечтаете, не загърбвайте надеждите си! Това сякаш ни пожелава с новото си прекрасно стихотворение старозагорският поет Йордан Пеев.
НЕ БИХ ЗАГЪРБИЛ ВСИЧКИ СВОИ ДУМИ,
дори и тези, дето бяха зли
и удряха подобно на куршуми,
и дупчеха подобно на игли.
Не бих отрекъл никой жест любовен,
дори и тоз, след който ме боля
и крачех в себе си като отровен,
и безутешен вятър ме пиля.
Не бих задраскал никоя надежда,
дори и тази, дето се разби
в крайъгълния камък на копнежа
и стенеше ранена до зори.
Не бих захвърлил никоя тревога,
която сложих не в едно писмо,
и молих с нея Бог до изнемога
да няма обич със едно крило.
Не бих подминал улиците прави,
в които бях Последният Адам
на своя град… И в тази Незабрава
съм криволичил с името Йордан.
Не бих разкъсал даже самотата,
в която съм нощувал неведнъж
и подир нея проснат на земята
лежах с лице обляно като с дъжд.
Не бих пропуснал този свят за нищо
и в него пак такъв да се родя,
макар съдбата ми да бе огнище,
в което не една мечта горя.
И подир толкоз мисли, чувства, хора
изписал бих с пръст в земната си прах:
„Живях без сметка и умрях свободен!
И с думите си – два пъти живях!”
27.07.2020
