Йордан Пеев: След 27 години на надежда и на „преход“…

След 27 години на надежда и на „преход“…

. . .

Каква тъга ,
каква бездънна бездна,
в която пада светлия ти лик.
И аз след теб потъвам и изчезвам,
а подир мен остава само вик.
А подир мен е само кал и плява
прогизнала от кръв и тишина…
Българийо,
прости, че все оставаш
изгубен ангел
в пуста тъмнина!