Според нея посочената от президента Румен Радев дата 28 март за изборите е по всички правила на Конституцията, а това изявление показва независимостта му, защото никой не може да го упрекне, че е приел позицията на една или друга политическа сила.
„Финалното решение ще бъде съобразено с развитието на ситуацията в страната. Преди да подпише указа за датата, няма нищо по-естествено от това той да си направи своите консултации с представители на различните партии, които ще участват в изборите. Различното този път е, че кризата ни постави в различна ситуация. Вярвам, че президентът ще направи консултация и с експерти – здравни и икономически. Ние сме наясно, че ще правим за първи път избори в такава ситуация. Кампанията и изборният ден ще са при нови условия – много по-тежки. Ще трябва да има иновативни форми за гласуване, което трябва да премине през парламента. Следващите дни, макар да идват празници, ще са много наситени,“ прогнозира вицепрезидентът.
По думите й изборите ще са изпитание и трябва да се направи така, че да се върне доверието на хората в избирателната система, а не да се спори за датата на вота.
Илияна Йотова припомни, че президентската институция още от началото на пандемията е била на мнение, че трябва да има национална програма с варианти, в зависимост от развитието на кризата, но това не се е случило.
„Българският народ има право на информация и да има достъп до нея, а стъпките, които се предприемат, да бъдат предвидими. Не може да се сменят заповедите по няколко пъти на ден“, посочи Йотова.
По думите на вицепрезидента при втората вълна на епидемията в България се наблюдава експеримент от страна на управляващите, който е на гърба на здравната система: „Не може заповедите по отношение на болници и на PCR тестове да са взаимно изключващи се.“
Не успяхме да обясним нашето вето за Северна Македония на европейските ни партньори“, изтъкна още вицепрезидентът.
„Достатъчно говорихме. По българската позиция има решение на Консултативна среща при президента, рамкова позиция на Министерски съвет. Ние нямаме различия в България. Това, което виждам, са два големи недостатъка. Не успяхме да обясним нашето вето на европейските ни партньори и останахме в изолация“, обясни Йотова.
Според вицепрезидента това не е добре за България, която е поставила в центъра на своето председателство политическото разширяване на ЕС към Западните Балкани.
„Политиката ни в Република Северна Македония не се измерва нито само в раздаване на български паспорти, нито само с Договора за добросъседство. Ние нямаме никаква политика към българското влияние там, към работата с нашите дружества“, каза още Йотова.
Според вицепрезидента пандемията е откроила още по-силно необходимостта от единна национална политика за българите в чужбина.
„В инициативата „Будната България“ се включиха българи от 18 страни. Изпълнихме намерението си – сглобихме като в мозайка стотици образи на България“, каза в предаването „Нещо повече“ на БНР вицепрезидентът Илияна Йотова за инициативата „Будната България“, започнала на 24 май.
Днес екипът на инициативата, сред които е и Българското национално радио, отчете постигнатото.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…