„Казаха, че ще ме вземат от мама.“ Може ли отвеждането на украински деца в Русия да се смята за геноцид

Той има родители, но е отделен от тях и не го пускат да ги намери. Казват му, че ще го разделят от братята и сестрите му, които ще бъдат пратени в сиропиталище, а после дадени за осиновяване. Молбите му да избегне това не постигат успех. Но това не е всичко от историята на 17-годишния Тимофей.

Той е от Украйна. Има братя и сестри, с които вече са били осиновени – преди войната, от украинско семейство. В началото на руската военна инвазия децата са в Мариупол. Първо не могат да заминат заради бомбардировките. После градът е окупиран от руската армия.

Родителите им тогава са по-далеч от фронта и остават в териториите под украински контрол.

Вместо да пуснат децата да се съберат със семейството си, руските войски ги спират на пропускателния пункт. Пращат ги против волята им в болница в контролираната от проруските сепаратисти част от Донецка област. Там им казват, че майка им няма да дойде да ги вземе. Затова братята и сестрите на Тимофей ще бъдат дадени за осиновяване на руски семейства.

Самият той е почти на 18 и скоро може да бъде мобилизиран да се бие на страната на Русия.

През цялото време приемната майка на Тимофей се опитва да се свърже с децата си и да договори евакуирането им. Властите в Донецк обаче отказват да ги пуснат.

Тази история се развива на фона на нарастваща паника в Украйна – властите са получили сигнали за хиляди изчезнали деца, живели в териториите, които вече са окупирани от руската армия. Твърди се, че руските власти ги изпращат в институции или при приемни родители на територията на Русия или в контролирани от нея райони.

Украйна и западните ѝ партньори осъждат тази практика. Те казват, че тя нарушава международното право. Киев смята, че Русия нарушава забраната за насилствено депортиране на деца – нещо, което може да се използва като пряко доказателство, че Русия извършва геноцид в Украйна.

Русия потвърждава, че има такива деца, но твърди, че те нямат родители, нито настойници, или че няма връзка с тях. Случаят на Тимофей е един от многото, документирани от журналисти и неправителствени организации, които показват, че това не е вярно.

Историята на Тимофей е от онези с щастлив край. Нито той, нито братята и сестрите му, са отведени в Русия. След месеци преговори между проруските власти в Донецк и украинска организация за закрила на децата, ангажирана от майка им, им е разрешено да напуснат окупираните територии и след дълго и опасно пътуване се събират със семейството си.

Сега живеят във Франция като бежанци и разказват пред Асошиейтед прес своята история. .

“Бях в ужас”

Тимофей си спомня ясно момента, в който са му казали, че братята и сестрите му ще отидат в сиропиталище и после ще бъдат дадени за осиновяване от руски семейства. Той разказва, че 13-годишният му брат Саша така се е ядосал, че е ударил стена и си е счупил пръста.

“Не можете да го направите. Това е незаконно”, е казал Тимофей по собствените му спомени.

Получава отговор, че всичко е по правилата, защото съдът в самопровъзгласилата се Донецка “народна република” ще отнеме родителските права на майка му – Олга Лопаткина.

В същото време самата Лопаткина отчаяно търси начин да се събере с децата си. Пред Асошиейтед прес тя разказва, че е пращала десетки писма до проруските власти в Донецк, търсила е помощ от украински и международни организации и от доброволци на място. Резултат дълго време няма – проруската администрация отказва да пусне децата.

“Бях толкова разочарован. Не вярвах на нищо”, казва месеци по-късно Тимофей пред журналистите от Асошиейтед прес. “Бях в ужас.”

Няма независимо потвърдени числа колко точно украински деца са разделени от родителите си и преместени или очакват преместване в Русия. Украинските власти говорят за над 16 000 потвърдени случая на деца, депортирани в Русия, но добавят, че техният брой вероятно е много по-голям.

В средата на 2022 г. руската държавна агенция ТАСС съобщи, че над 1,5 млн. хора от Украйна и Донбас са влезли в Русия от началото на войната, а от тях над 250 хил. са деца. Няма данни колко от тях са без родители. Москва твърди, че украинците отиват в Русия доброволно – нещо, което противоречи на редица разкази на пострадали.

“Не казаха къде отива мама”

Международни неправителствени организации и журналисти говорят за случаи от няколко типа, когато говорят за „изчезнали“ деца.

Например за деца, които руската окупация е заварила в социални домове и болници. Не е задължително те да са без родители. Някои са настанени в институции заради заболяване или увреждане. Друга група са деца, намерени без родители в окупираните райони. В някои случаи възрастните членове на семействата им са убити при руските атаки, а в други семействата са просто разделени – такъв е случаят с Тимофей.

Доклад на учени от Йейлския университет документира и случаи, при които близките са дали съгласие детето им да отиде на “лагер” в Русия. Според изследователите обаче съгласията са получени след натиск, а децата не се връщат в срока, който е посочен пред родителите.

Има документирани случаи, при които войниците в т.нар. филтрационни пунктове насилствено разделят родителите от децата им.

Правозащитната организация Амнести интернешънъл дава пример с 11-годишно момче, разделено от майка си в пункт в Безимене, село на пътя между Мариупол и руската граница. Те са отведени там от руски или проруски сили след като са изведени от Мариупол. Случката е от април.

“Отведоха мама в друга палатка. Разпитваха я… Казаха ми, че ще ме вземат от мама”, казва детето, чието име не се посочва. “Бях в шок. Не казаха къде отива мама […] Не ми дадоха да видя мама. Не знам нищо за нея оттогава.”

В доклада на Амнести интернешънъл се посочва, че детето първо е преместено в Новоазовск, а после в контролирания от сепаратистите Донецк. Там успява да се събере с баба си. До момента на интервюто те не знаят къде е майката, нито дори дали е жива.

Според правозащитната организация този случай е пример, че руските сили отвеждат и деца, които вече са евакуирани от фронта и не са в непосредствена опасност. Това опровергава твърденията на Москва, че единствената ѝ цел е да спаси тези деца.

“Тези случаи представляват най-силното доказателство за военното престъпление депортиране или насилствено преместване”, пише в доклад на Амнести интернешънъл от ноември 2022 г.

Лагери за “превъзпитание”

В Русия и териториите под руски контрол украински деца са изпращани в лагери, а някои от тях вече са при руски приемни семейства и осиновители. Информацията за това идва от самите руски власти през контролираните от Кремъл медии, както и от проучвания на международни организации и на журналисти.

Проучване на Йейлския университет установи, че около 6000 украински деца от 4-месечна до 17-годишна възраст се намират в лагери в Русия и в незаконно анексирания през 2014 г. полуостров Крим. В доклада са идентифицирани 43 такива лагери, разположени от крайбрежието на Черно море до Сибир. Основната им цел е “превъзпитаване” на децата в проруски възгледи. В някои от лагерите е документирано и военно обучение на деца.

Проучването е стигнало и до поне два лагера, от които децата отиват при руски приемни семейства. Проследени са 20 случая на деца от тези лагери, които са при приемни родители и са записани на училище в Московска област. За тях руските власти твърдят, че са сираци.

Москва изобщо не крие, че украински деца са пращани на руска територия и давани за осиновяване на руски семейства. Напротив, Кремъл открито насърчава това.

Руското законодателство забранява осиновяването на деца с чуждо гражданство. През май 2022 г. обаче руският президент Владимир Путин издаде указ, който улеснява даването на гражданство на украински деца без родителски грижи и по този начин улеснява осиновяването им от руски семейства.

“Насилствено осиновяване”

Няма данни колко украински деца са осиновени в Русия или живеят при приемни семейства.

В средата на 2022 г. комисарката по правата на децата към офиса на руския президент Мария Лвова-Белова каза, че 130 украински деца са получили руско гражданство, а 120 руски семейства са поискали да приемат украински деца. По-късно тя каза, че 108 “сираци от Донбас”, които вече са получили руско гражданство, ще бъдат пратени при “новите си родители” в Русия.

Мария Лвова-Белова е санкционирана от САЩ и Европейския съюз. В мотивите на американското Министерство на финансите се казва, че тя координира депортирането на хиляди украински деца в Русия.

“Дейността на Лвова-Белова включва насилствено осиновяване на украински деца от руски семейства, т.нар. “патриотично образование” на украински деца, законови промени за ускоряване на предоставянето на руско гражданство на украински деца и отнемане на украински деца”, пише в мотивите.

Руският президент Владимир Путин защити Лвова-Белова след санкционирането ѝ.

“Тази крехка жена саморъчно прави повече за децата и мира от тези безчестни американци, които правят списъци със санкции”, каза той.

Публичните изяви на Лвова-Белова свидетелстват за целите и мащабите на кампанията за “интегриране” на украински деца.

Самата тя съобщава за “превъзпитателни” и “рехабилитационни” центрове в Москва, Ростов и други градове, които осъществяват интегрирането на децата в руското общество.

Лвова-Белова каза още, че е осиновила 16-годишно момче от Мариупол.

В началото детето е демонстрирало “определена негативност”, пише Лвова-Белова в социалните мрежи, цитирана от Франс 24. То е искало да пее украинския химн и е говорело в подкрепа на украинската армия. После, по думите ѝ, поведението му се е променило и сега е “благодарно” на “страхотното руско семейство, което го е спасило”.

Водещата роля на Лвова-Белова, която е подчинена пряко на Путин, в усилията за “превъзпитание” на украински деца и даването им за осиновяване от руски семейства, показва, че тези действия са координирани директно от Кремъл. Към същия извод води и улесняването на осиновяванията на украински деца с указ на Путин.

“Подобни политики показват организирания и систематичен характер на депортации на украински деца в Русия, което може да представлява не само военно престъпление, но и престъпление срещу човечеството”, пише в доклад на Амнести интернешънъл.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обвини Русия в престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Украйна. Сред действията, които той посочи като доказателство за това, е “насилственото разделяне” на деца от семействата им.

Може ли да е доказателство за геноцид

Украйна възнамерява да използва документирани случаи на насилствено депортиране на украински деца в Русия като основа на бъдещо дело за геноцид, извършван от Русия срещу украинския народ. През юни 2022 г. тогавашната главна прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова каза, че Киев ще се съсредоточи върху събирането на доказателства за точно такива случаи.

Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид на ООН изброява пет действия, които, ако са извършени с цел да бъде унищожена една национална или етническа група като такава, представляват геноцид. Сред тях е и насилственото прехвърляне на деца от тази група в друга група.

Геноцидът е най-тежкото престъпление в правото. Стандартът за доказването му обаче е много висок. От въвеждането на геноцида като престъпление в международното право до момента има само три случая на съдебно признат геноцид – в Сребреница, Босна, в Руанда и в Камбоджа.

Причината е в това, че за да бъде признат геноцид, съдът търси дали извършителят е преследвал геноцидната цел да унищожи една група хора като такава. Групата може да е само национална, етническа, расова или религиозна.

Според някои юристи обаче се натрупват все повече доказателства, които могат да подкрепят евентуално дело за геноцид, извършен в Украйна от Русия.

Според доклад на американски и канадски учени от Института “Нюлайнс” и Центъра за човешки права “Раул Валенберг”, в който са цитирани повече от 30 юристи, широкомащабното насилствено прехвърляне на деца в Русия или контролирани от Русия зони може да се равнява на “насилствено прехвърляне на деца от групата в друга група” – действие, което според конвенцията на ООН е геноцид.

“Те [Украйна] трябва да се съсредоточат изцяло върху насилственото преместване на деца. Това е най-силното доказателство в тази конкретна ситуация”, казва пред Ройтерс Мелани О’Брайън – преподавателка в Университета на Западна Австралия и председателка на международната асоциация на изследователите на геноцида.

В резолюция от януари Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за пръв път посочи, че действията на Русия може да попаднат в хипотезите на Конвенцията за предотвратяване на геноцида. Това включва “убийства и насилствено прехвърляне на деца от една група в друга с цел русификация чрез осиновяване от руски семейства и/или преместване в руски сиропиталища или жилищни съоръжения като летни лагери”.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036