Каква е традицията на Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци, които също се считат за част от семейството. Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря и Вечерня.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Те трябва да са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“. След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата.

Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.