Какви рискове водят покупките чрез социалните мрежи

Димитър Маргаритов, КЗП: „Рискове дебнат потребителите, които се изкушават от покупки от физически лица в социалните мрежи“

Бих предупредил потребителите да бъдат крайно резервирани към покупки от онези „инициативни хора”, които в днешната действителност използват по-често социалните мрежи, за да извършват някакъв тип дейност, подобна на търговската. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по БНР.

Широка палитра рискове дебнат потребителите, които се изкушават от подобен род сделки. От това да си купят на стоки-менте, до неприятната ситуация да пострадат от заблудите на некоректни лица, след което никой да не е в състояние да им окаже помощ. „Можем да бъдем безкрайно разочаровани, че – макар и на много ниска цена, е дошло нещо, което изобщо не става за употреба. Или да получим не нова стока, а нещо, което е използвано: човекът си е служил с него, след това е решил, че вече не му е потребно и го предлага за продажба, но често пъти може да го представя като напълно ново на някаква много изгодна цена”, обясни проблема председателят на КЗП.

„За съжаление, извън обсега на Закона за защита на потребителите са тези отношения, които са по-скоро гражданскоправни и се развиват все по-интензивно през платформите и социалните мрежи”, изтъкна Маргаритов. „Бих препоръчал на потребителите да се въздържат от подобни покупки, освен ако по някакъв начин няма и странична, съпътстваща комуникация и е ясно, че това са близки хора, които си имат доверие и при които трудно биха могли да възникнат някакви отношения от типа на търговския спор”, добави той и подчерта, че ако това се случи, практически няма начин да се помогне на потребител, който е извършил подобна сделка.

В класическата онлайн търговия предлагащите стоки и услуги са задължени да спазват определени правила и когато не го правят, биват наказвани от контролните органи. В много случаи Комисията за защита на потребителите се е произнасяла и е забранява различен тип нелоялни практики, за които извършителите им са били санкционирани.

„Търговец беше заблуждавал потребителите с това, че материята на дрехите, които той продава, има точно определен състав. Впоследствие нашите проверки установиха, че съставът е съвсем друг”, даде пример Маргаритов. „Този проблем е сериозен, тъй като това би могло да крие в някаква степен рискове и за здравето на хората”, коментира той. В подобни случаи Комисията определя най-тежките санкции. Те могат да достигнат до 30 000 лв. при първоначално нарушение и до 50 000 лв., в случай че същият търговец си е позволил въпросната нелоялна практика в рамките на една година. Освен това, засегнатите от нелоялната практика потребители, имат право да претендират обезщетение за претърпени вреди, ако такива са настъпили в резултат на нейното прилагане. от страна на некоректния търговец.