Това припомни Игнат Арсенов, главен директор „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите.
Поводът е конкретен казус с израелска козметика, която по време на презентации е предлагана заедно със стокови кредити на индивидуално поканени по телефона потребители. „Има постъпвали в КЗП жалби, извършили сме проверки по всяка една от тях. Включително сме използвали и метода „таен клиент“ – наши служители са се представили пред търговеца като потребители, като така сме тествали как реагира търговецът, каква информация предоставя и т.н.“, посочи Арсенов.
„Най-важното нещо, което констатирахме, е че има информация за правото на отказ и когато потребителят го е упражнил надлежно и в срок, в крайна сметка то е било уважавано и парите му – връщани. Когато за покупката е теглен стоков кредит, договорът за него също се разваля и потребителите биват удовлетворявани“, обобщи Игнат Арсенов. Той допълни, че с отделна проверка експертите на КЗП са анализирали договорите за неравноправни клаузи, като такива не са установени. „Проверили сме и целия процес на предлагането на продукта от страна на търговеца за евентуално прилагане на нелоялни и агресивни практики. В конкретния случай не са установени такива“, добави той. По думите му жалбите са намалели и в момента има само една, която е свързана с качеството на продукта, т.е. с рекламация, а не със самия начин на продажба.
Според Игнат Арсенов до проблеми при този способ за продажба може да се стигне поради невнимание и недостатъчно познаване на правата. „Просто потребителите се подвеждат заради мястото, на което им се продава, и решават да закупят. Но те могат да защитят правата си чрез предвидената в закона възможност за връщане на продукта в 14-дневен срок. Жалбите, които стигат до КЗП, са основно от потребители, които не са разбрали своите права, но в резултат на нашата намеса ги научават и ги упражняват, като съответно успяват да се откажат от договора“, коментира той.
Упражняването на правото на отказ в 14-дневния срок става писмено пред търговеца, а не по телефона например, тъй като е добре да има доказателства. Потребителят не е задължен да посочва каквато и да било причина, ако реши да се откаже от договора в този период. След това имаме нов 14-дневен срок, в който трябва да върнем закупените продукти, а търговецът трябва да ни възстанови парите по същия начин, по който са заплатени. Ако сме платили с кредитна карта – по нея, ако е по банков път – с банков превод. В случай че търговецът не е информирал клиента си за правото на отказ, той подлежи на санкция, а срокът за отказ от договора се увеличава с една година.
Право на потребителя е след разваляне на договора за покупка, да се прекратят и всички останали договори, които са свързани с него. „Ако ние сме си купили козметика, но същевременно сме сключили допълнителен договор за стоков кредит, той също се прекратява. Задължение на търговеца е да уведоми съответния кредитодател за това, за да бъде прекратен и този договор“, обясни още Арсенов.
В случай че търговецът не удовлетвори желанието на потребителя да се откаже от договора, той може да се обърне към Комисията за защита на потребителите, а впоследствие и към помирителните комисии, а като крайна инстанция – към адвокат и съд. „Комисията може да наложи санкция на търговеца и да съдейства на потребителя да му бъдат върнати парите – било то чрез директни преговори, чрез помирителните комисии или ако не се постигне доброволно разрешаване, да му даде насоки за това как може да се процедира към съда“, разясни експертът.
„Очевидно при този способ за продажба става дума за една много успешна в някои случаи маркетингова стратегия. Затова потребителите трябва да бъдат много внимателни, особено когато някой непознат неочаквано им се обажда по телефона и им предлага да им продаде нещо, да проведе проучване или да ги покани на някакво представяне или диагностика“, препоръча Игнат Арсенов.