Какви са шансовете за успех на партия на Кирил Петков

Докато министрите на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков мълчат, други говорят за шансовете на евентуална тяхна партия. Двамата нито отричат, нито потвърждават за такива планове. В това време всички останали коментират влизането им в политиката като нещо очаквано и почти сигурно.

Свободна Европа потърси мнението на един политолог и един социолог. И двамата казват, че евентуална партия на Петков и Василев би имала голям потенциал. Оценките обаче са различни по друг въпрос – дали такъв политически проект ще се окаже дългосрочен.

Проф. Евгений Дайнов от Нов български университет обяснява добрите шансове за успех на Петков и Василев с това, че те са хора от 21-и век. Доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН пък посочва тяхната социал-либерална политика, която много хора търсят, но никой друг не предлага.

Социалните мрежи и медиите преливат от крайни оценки. Сред тях е и твърдението, че двамата министри ще правят „президентска партия“. Подозрението съществува отдавна, но набра скорост в сряда, когато икономическият министър Кирил Петков каза, че би подкрепил президента Румен Радев „с двете си ръце“. И че самият той, Петков, не би се кандидатирал за президент на изборите за държавен глава през ноември.

Защо всички очакват партия

За партия на двамата служебни министри се заговори около две събития – собствените им изказвания, че „под някаква форма“ ще останат активни в политиката, както и възникването на група във Фейсбук, която се казва „Кирил Петков за министър-председател на Република България“. Към сряда в нея членуват над 100 хиляди души.

През август различни социологически агенции посочиха, че назначеното от президента служебно правителство има близо 60% подкрепа. Новината дойде, след като двамата министри извадиха на показ раздаването на милиарди без конкурс, извършено от предишното правителство на ГЕРБ.

Такива нива на подкрепа за кабинет са съществували само веднъж в последните 30 години – в първата година от мандата на Иван Костов (1997), казва социологът Алексей Пампоров. Такива нива са рядкост за страната, смятат и социолози от различни агенции като Галъп интернешънъл, Маркет Линкс и Тренд.

Това поставя въпроса за посоката, в която ще отиде тази енергия, след като служебното правителство приключи работата си.

„Те са хора на 21-и век“

Според политолога проф. Евгений Дайнов около служебните министри Кирил Петков и Асен Василев има както политически, така и културен потенциал за създаването за нов политически проект. По думите му подобна партия или движение може да мобилизира съществена част от онези 65 на сто от българите, които миналата година са подкрепяли протестите, но са останали разочаровани от поведението на т.нар. „протестни партии“ през тази година. Така бяха наречени попадналите за първи път в Народното събрание „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, „Демократична България“ на Христо Иванов и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ на Мая Манолова.

„В културен план иде реч за това, че същинското едно искане на българите, което обединява всички останали искания, е: „Да се махнем най-накарая от 90-те години“ – т.е. от управление със сила от страна на заплашително гледащи мачовци, свързани с олигархични сделки зад кулисите за ограбване на общото“, казва Дайнов.

Според него за разлика от останалите политици на терена, Петков и Василев не носят заразата на 90-те.

„Те са хора на 21-и век, а тъй като българите най-сетне решиха да заживеят в този век, те са привлечени именно от Петков и Василев“, допълва Дайнов.

„Подкрепата не е само за двама души, а за социално-либерална политика, която води сегашното правителство“, смята социологът Алексей Пампоров. Той определя така линията на кабинета главно заради посланията на двамата министри – че бизнесът трябва да остане свободен и че пенсионерите не бива да живеят под прага на бедността.

Според Пампоров всички партии, които са давали заявки, че са социал-либерални, досега са отстъпили от намеренията си, макар и в различна степен.

„Ако направят партия, те биха влезли в тази свободна ниша“, смята социологът.

Откъде биха взели гласове

Социологическо изследване не е правено, така че няма твърд отговор на въпроса откъде подобна партия би взела гласове. Но социолозите не само правят изследвания, а и съпоставят данни и анализират дългогодишните нагласи на българите.

Като се опира на такива анализи по възрастови и социални групи, профили, тенденции в различни по големина населени места и формиране на електоратите, Алексей Пампоров твърди, че евентуална нова партия на Василев и Петков би получила подкрепа от избиратели на почти всяка сегашна формация, представена в парламента.

„Всеки, който иска разумна социална политика, ще отиде при тях“, казва доц. Пампоров.

На такъв профил отговарят много негласуващи, половината от избирателите на Слави Трифонов, по една трета от електоратите на ДПС, „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ), твърди Пампоров. Той е готов да допусне, че ако анализът му за социално-либерално търсене е верен, подобна нова партия би могла да получи и 40% подкрепа.

Затова и всички се страхуват от подобно ново участие в изборите, заключава Пампоров. Той предвижда, че рискът е най-голям за малки формации като ИБГНИ, чийто електорат се състои включително и от хора, очакващи адекватна социална политика.

Може ли да имат дългосрочен успех

За Евгений Дайнов въпросът има еднозначен отговор – шансовете на подобна партия са дългосрочни. Той се аргументира с това, че сегашната подкрепа за популярните министри не е само политическа, но и културна, а „от всички пластове на човешкото живеене културата е най-трайният“.

Алексей Пампоров обаче смята, че въпросът с това дали успехът на подобна партия може да е дълготраен, остава отворен. За него това зависи от поведението на сегашните министри оттук нататък и от това дали ще удържат социалния елемент в политиките си.

Той посочва два европейски примера за партии, възникнали внезапно на вълната на всеобщото одобрение – в Испания и в Гърция.

„И в двете държави имаше прогнози, че те ще се срутят, а те толкова дълго стоят“, казва Пампоров. Но отново добавя условието, без което, според него, дълготраен успех е невъзможен – ако социалната политика остане. И още едно – ако продължи битката им с непотизма, който в България е известен под цветистата дума „шуробаджанащина“.

Защо мълчат?

На въпрос дали липсата на конкретни отговори от Петков и Василев за евентуална тяхна партия не е опит за „вдигане на цената им“ пред останалите политически играчи на терена, които да опитат да ги привлекат на атрактивни позиции, Дайнов отговори отрицателно.

„Така биха постъпили хора от 1990-те години, а тези са от 2020-те“, каза той. И допусна, че те „по-скоро от приличие не искат да правят партийни заявки, докато са министри в служебно (непартийно) правителство под егидата на президента“.

Наред с това политологът не вижда индикация проект на Петков и Василев да е заявка за президентска партия.

„Хората харесват Радев по причини, различни от онези, поради които харесват Петков и Василев. Смесването на тези две харесвания в едно би навредило и на двете“, каза той.

В очите на Пампоров няма никакво „качване на цената“, защото служебният кабинет се ползва с достатъчно високо доверие.

„Всеки, който успее да привлече, си гарантира ръст от 10-15%“, каза той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .