Какво, ако не въглища, газ и ядрена енергетика?

Снимка: Bloomberg LP

Европейският съюз (ЕС) трябва да намали своята зависимост от вноса на енергия, трябва да поеме лидерската роля в мерките по опазване на климата и да бъде пример за всички. В общи линии от тази основа европейските чиновници изграждат Зелената сделка и рамката на енергийния преход. В нея няма място за въглищни мощности, а в момента още се спори какво да се прави с природния газ и ядрената енергия.

Потреблението на електроенергията има своите върхове и спадове, на пазара се преплитат базови и пикови мощности и от десетилетия базовата енергия се осигурява основно от изкопаеми горива, ядрени централи, а в някои страни с подходящи природни дадености (Австрия) и от водни централи. В повечето случаи тяхното производство е ако не тромаво, то много по-ефективно при работа в режим без прекъсване.

Но за енергийната система в познатия ни днес вид те са незаменими, защото какво става когато вятърът спре да духа, а слънцето залезе?

Всъщност, макар и по-рядко, въглищните и ядрените централи също са подвластни на необичайни метеорологични явления – при високите температури през лятото не един ядрен реактор във Франция е бил изключван, защото водата в реките не може да осигури нужното охлаждане. През зимата на 2017 година, когато температурите със седмици бяха около -20°С , замръзнаха въглищата на ТЕЦ „Република“ в Перник.

В момента наводнения намаляват добива на въглища в Китай, съответно производството на централите е намалено, а цените – рекордни.

А какво предвижда зеленият преход при неблагоприятни за производството на електроенергия условия?

На теория е лесно – включват се батериите или възможните технологии за съхранение на енергия, включително и ПАВЕЦ или водород. Защото това е идеята – да разчитаме на възобновяемите енергийни източници, когато са налични, и на съхранената енергия, когато ги няма. Междувременно подобряваме енергийната ефективност и насърчаваме потреблението в моментите, когато търсенето е ниско, и обратното – стимулираме потребителите да отложат дейностите, изискващи електроенергия, във върховото натоварване на системата.

Според много анализатори потенциалът за нови водни централи у нас е почти изчерпан, варианти са соларните панели, както и вятърните турбини. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) отбелязва, че вятърните турбини в крайбрежието са една недооценена възможност. Двигател на промяната могат да бъдат и соларните панели за собствена употреба, монтирани по покривите на сградите.

В Плана за възстановяване, внесен преди броени дни в Брюксел, е предвидено изграждането на  минимум 1,7 гигавата възобновяеми енергийни източници, с предвидени батерии за съхранение, като разпределението на средствата ще бъде на принципа на търгове. Така до 2026 година капацитетът на ВЕИ у нас трябва да достигне минимум 2,5 гигавата.

източник https://www.investor.bg/…………