Какво видях в Харманли

Мария Илчева прекара един ден с бежанците в Харманли. Там тя срещна децата, чиято майка измръзна в Странджа, пи чай с младо сирийско семейство и чу куп истории: за живота, за каналджиите, за Харманли и за Германия.

Помните ли ги?

В началото на февруари двайсетина иракчани бяха намерени премръзнали в снеговете на Странджа. Две жени починаха от измръзване – едната бе майката на тези две деца. Днес те живеят в приемателния център в Харманли – заедно с още един брат и една сестра, с леля си и чичо си и с трима братовчеди.

„Граничарите са виновни“

Чичото живее в Англия. Когато разбрал, че майката на племенниците му е починала, веднага тръгнал за България. Той обвинява българските граничари за смъртта й. „Те са ги открили в планината и въпреки свирепия студ, снега и многото деца са ги принудили да се върнат обратно в Турция“, казва мъжът. Бащата на децата, неговият брат, е починал в Турция.

„Искам да ги взема с мен в Англия“

Чичото, който не пожела да застане пред камерата, иска да отведе четиримата си племенници на Острова. Само че процедурата по установяване на роднинската им връзка все още не е приключила.

В България по принуда

Тя е на 28 и е бременна с осмото си дете. Семейството ѝ платило 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги прекарат от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. Там шофьорът ги накарал да слязат и да чакат в близката гора, където друг мъж щял да ги вземе, за да ги закара до Сърбия. Той обаче така и не дошъл.

„Благодаря на българите“

„Благодаря на българите за това, че ни дават подслон и храна. Ние обаче не искаме да останем тук. Искаме да продължим за Германия“, казва тази 55-годишна сирийка. До нея е внучето ѝ, чиято майка страда от тежка болест и спешно трябва да се подложи на лечение.

„Всеки плаща на каналджиите“

И те са платили по 1 000 евро на човек на каналджии, които им обещали да ги отведат до Германия. Но и за тях пътуването приключило в България. „Всеки плаща на трафикантите. Зависими сме от тях“, казва възрастната жена. „Надявам се следващия път да имаме повече късмет и скоро да стигнем до Германия.“

„Видял съм много страни в Европа“

Той е на 26 и преди месец е бил върнат от Швеция, където прекарал половин година в бежански приют. Преди това е бил седем месеца в Норвегия и десет месеца в Германия. Тъй като България е била първата страна от ЕС, в която са му били взети пръстови отпечатъци, младият мъж е бил върнат в Харманли. Сега той крои планове за Канада. „Чувал съм, че ако веднъж стъпиш там, никога няма да те изгонят.“

„Музиката е моето спасение“

„Не мога без музика. Тя ме успокоява“, казва 28-годишният сириец Делдар. Той и жена му са от близо два месеца в Харманли. И те мечтаят за Германия, но тъй като нямат пари, не могат да си позволят пътуването. „Нямаме нищо против да останем в България. Имахме малко проблеми в началото, но сега всичко е наред“, казва младият мъж.

На чаша чай

Съпругата на Делдар ни покани на вкусен чай. Младото семейство е изключително мило и гостоприемно. И двамата са завършили средно образование. Той е шивач, тя е преподавала в училище. Но Делдар и съпругата му са по-скоро изключение: малцина от мигрантите, които пристигат в последно време в Харманли, могат да се похвалят с някаква професионална квалификация.

Най-младият обитател

Той е само на четири седмици. Роден е в Харманли. Родителите му са сирийски кюрди. „Като всички други, и ние мечтаем за Германия, но бихме останали и в България. Нямаме пари за каналджиите. Бедни сме“, споделя бащата.

„Условията са добри“

„В сравнение с 2013 година, днес условията в приемателния център в Харманли са много добри“, казват работещите там. Всеки обаче трябва да се грижи сам за чистотата в стаята си. „Мигрантите сами подреждат помещенията, в които са настанени.“ Някои стаи са изрядни и много чисти, други са по-разхвърляни.

„Храната е странна“

„Днес им сервирахме риба с доматен сос. Беше много вкусна“, казва една от жените, работещи в центъра. Много от мигрантите обаче не могат да свикнат с българската кухня. Тези, които разполагат с малко повече пари, си купуват храна от арабските ресторанти в града.

„Не обичаме макарони със захар“

„Спомням си как първия ден тук ни сервираха на обяд макарони на фурна със захар и сирене. Беше много странно“, казва една млада сирийка и добавя: „Но готвачите не са виновни. Просто ние идваме от друга култура и още не сме свикнали с българската кухня“.

Импровизирани кухни

Затова и някои от обитателите на приемателния център в Харманли си готвят сами. Те пазаруват в близките магазини и приготвят храната в стаите си – в импровизирани кухни.

„Нямаме проблеми с бежанците“

„В Харманли не сме имали проблеми с бежанците. Протестите, които се провеждаха тук, бяха организирани от „Атака“. Това не бяха местни хора“, твърдят много от жителите на града. В Харманли вече са провели няколко културни прояви, в които българи и бежанци са участвали ръка за ръка.

Лагерът в Харманли е почти празен

Приемателният център в Харманли разполага с общо 2 700 легла, от които обаче са заети само около 130. От началото на годината досега в Харманли са регистрирани над 1 100 души, търсещи закрила. Почти всички обаче са избягали към Германия.

Автор: Мария Илчева

Източник – Дойче Веле