Какво всъщност иска Путин с окупацията на Азовско море?

На 6 ноември 1939 година до село Майнила на Карелския провлак от войските на НКВД е проведен така нареченият „Майнилски инцидент“, използван от Сталин, за да започне така наречената „зимна“ война срещу Финландия.

79 години по-късно, на 25 ноември 2018 година в неутрални черноморски води южно от Керченския пролив войските на Федералната служба за сигурност беше проведен „Керченския инцидент“, който съвсем скоро (например, след края на срещата на G20 в Аржентина от 29 ноември до 1 декември) може да стане начало на нов етап от путиновата война срещу Украйна.

Бият на очи някои особености от Керченския инцидент – дори в сравнение с инцидента в Цхинвали на 8 август 2008 г. (убийството на руски офицер от миротворческите сили от руски спецназ, което стана предлог за нападението срещу Грузия), в Симферопол на 27 февруари 2014 г. (превземането от руски спецназ на парламента и правителството на Крим), в Донбас на 6 април 2014 г. (начало на действията на бандата на спецназа Гиркин под маската на „донецки миньори“ и „лугански трактористи“). Не се прави какъвто и да било сериозен опит от страна на руските власти да формулират поне донякъде убедителна версия за криминалните им действия. Отказ от „хибридност“, редовните руски войски преминаха към неприкрити силови действия, липсваше не само маскировка, но и присъстваше особено цинична демонстрация от кремълския режим на неограничено от нищо „право на силата“ – от акваторията на Черно море до залата на Съвета за сигурност на ООН.

Възниква естественият въпрос: защо?

Липсват каквито и да било правни основания за силови действия на руските въоръжени сили срещу украинските военни кораби, грубо е нарушено международното и руското право, защото според договора между РФ и Украйна от 2003 година руските и украинските кораби се ползват с правото на свободно корабоплаване в Азовско море.

Показателно е, че още на 23 ноември, едно денонощие преди украинските кораби да напуснат одеското пристанище и две денонощия преди самия инцидент министърът на външните работи Сергий Лавров обяви, че Керченския пролив принадлежи на Русия.

Но дори в случай на едностранно обявяване от страна на окупиращата държава на незаконни граници, международното право я задължава да осигурява правото на безпрепятстван мирен проход включително и на военни кораби на други държави (чл. 17, 18, 19 от Конвенцията на ООН по морско право).

Така че, (дори ако приемем позицията на сегашните руски власти, незаконно окупирали Крим, за това, че Азовско море е териториално море на Руската федерация), препятстването на украинските военни кораби мирно преминаване е нарушение както на международното, така и на националното руско право.

Нещо повече, от официалните руски данни точно къде и кога се е разиграл инцидентът, използването на оръжие от граничарските руски кораби е извън 12-милната зона незаконно обявена от руските власти за „териториално море“. Превземането на украинските катери също е извършено извън пределите на тази „държавна граница“, тоест в неутрални води (дори и да признаем окупирания Крим за руски и установените от окупатора граници).

С други думи, обстрела на украинските катери, раняването на членове на екипажа им, превземането на корабите не просто нарушава международното и руското право, но попада

под ударите на чл. 221 от Наказателния кодекс на РФ

От публикуваните аудиозаписи на разговорите на екипажите на руските кораби и руското командване става ясно, че „ръководството на гранични войски“ е наредило да бъде извършен таран срещу украинския кораб. „Медведев (вероятно, става дума за Генадий Медведев, заместник-началник на граничната служба на ФСС) вече крещи в такава паника, че ще си помислиш, че самият президент контролира цялата тази *****.
Странното в ситуацията е, че вече никой не крие факта, че става дума за санкционирани действия на руските въоръжени сили, както и, че аудио и видеосвидетелствата от нападението на руските кораби срещу украинските катери незабавно са разпространени и излъчени по руските телевизии.

Само преди два месеца руските власти като цяло спазваха режима за корабоплаването в Кречнеския пролив, предвиден от двустранния договор от 2003 година. Например, на 22 септември от там необезпокоявано преминаха украинските военни кораби „Донбас“ и „Корец“.

И така, на 22 септември позицията на Кремъл е била една, а на 25 ноември тя вече е различна. Но, всъщност, тя се променя по-рано.

На 23 ноември Лавров заяви, че Керченския пролив вече е само руски. Още на 15 ноември Ф. Клинцевич, член на комитета по отбрана и сигурност заяви, че Русия „буквално за минути е способна да затвори Азовско море за всеки кораб под украински флаг“.

Какво и кога промени позицията на Кремъл в този отрязък от време?

Изглежда, че ключовите събития, способни да повлияят на решението на Путин, са, като минимум, две. Първото се случи на 11 октомври в Истанбул, когато Синодът на Вселенската патриаршия взе принципно решение за предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Второто се случи на 6 ноември в САЩ, където в резултат на междинните избори за Конгрес беше отстранена непосредствената опасност от импийчмънт на президента Тръмп в близките две години.

Първата реакция на Тръмп на Керченския инцидент трудно би могла да бъде нарече иначе освен като „зелена светлина“ за възможна нова кремълска агресия. Той заяви, че „не му харесва“ случващото се и изрази надежда, че ситуацията ще бъде „урегулирана“: „В Европа също не са във възторг, те също работят по това. Ние заедно работим по това“.

Сега са налице както необходимото, така и достатъчното условие за провеждане от Кремъл на нова военна операция.

На 15 ноември Путин обяви Нормандския формат за „безсмислен“. На 18 ноември отлетя за благословия от оплаквача на империята Тихон Шевкунов. На 19-21 ноември проведе серия срещи и съвещания с ръководството на армията и военно-промишления комплекс. На 22 ноември се появи съобщение за проведени „антитерористични учения на каспийския флот, по време на които е отработван отговор на заплаха от … страна на украински диверсанти в Крим“. За „украински диверсанти, които се готвят да взривят Кримския мост през последните седмици непрекъснато говореше Сергей Лавров.

От пролетта на тази година непрекъснато се появяват признаци, че се готви крупномащабна военна операция в Азовско море и на територията на приазовска Украйна. В Азовско море и по други участъци на границата са концентрират военни сили, и излиза, че генералите очакват там все по-страшни събития.

Колкото и странно да е, но

декември е най-подходящият период за начало на военно настъпление

Хващат първите студове, есенната кал замръзва, което позволява на военната техника да извършва активни настъпателни действия. Има почти месец, за да бъде пробита отбраната на противника, да се завземат нови позиции и да се укрепят на тях до началото на големите снегове и студове, които отново ще преведат войната в позиционна фаза. Това е известно на всички военни.

Къде може да се проведе такава операция? И какво може да се превърне в нейна цел?

П. Порошенко, П. Фелгенхауер, повечето експерти преди всичко посочват Мариупол, Бердянск, а също така крайбрежния сухопътен коридор до Крим – от Мариупол до Чонгара: Просто в Москва сериозно се опасяват, че в Азовско море може да влязат кораби на НАТО, способни да действат в плитките му води, въоръжени с мощни ракети, защитени със съвременни комплекси ПРО и ПВО.

И тук трябва да кажем, че призивът на Петро Порошенко към НАТО не се позоваваше толкова на Керченския инцидент, колкото на разузнавателни данни за вероятността от настъпление на руски (или проруски) сили на южния фланг на донецкия фланг на фронта с цел да завземат Мариупол и Бердянск.

Освен това още от лятото на 2015 година в щабовете на НАТО и Пентагона са водени немалко дискусии за възможността от такъв подход с цел да бъде пробит така нареченият „сухопътен коридор в Крим“. И не може да се изключи, че в съвсем близко време може да започне зимна кампания за окончателното изтласкване на Украйна от азовското крайбрежие.

Но да бъде обсаден и щурмуван Мариупол, нелошо укрепен половинмилионен град в Европа – това не е като да превземеш сирийския Алепо, такова „удоволствие“ на Путин едва ли му е нужно.

Какво иска тогава? Защо концентрира в Азовско море огромна десантна флотилия, а в Приазовието и Крим – елитни войски? За каква операция?

Не му трябва Бердянск. И Мариупол също не. Те служат само за маскировка и отвличане от истинската цел.

Трябва му Таврийск. Новая Каховка. Каховският язовир и Хидроелектрическа централа: източникът на Северо-кримския канал. И разбира се, цялото му русло – чак до Перекоп.

Без мощния поток на днепърските води окупираният Крим, любимата путинова играчка, е икономически обречен.

Превод: Faktor.bg