Какво всъщност се случва в българската политика в момента? „Културно“ масова самодейност.

В последните седмици сме зрители уж на екшън – Главчев хвърли оставка, след като изгони Корнелия от Народното събрание. Премиер и президент от месеци, не от седмици мерят… обем на сфера на влияние. ДПС си имат виновник за всичко, включително за демографската криза и това, естествено е Патриотичния фронт. Патриотите дебнат в изцепка спрямо зачитането на българската история комшиите, а то това не от десетилетия, а от векове не са изцепки, а целенасочени политики – за едни да се утвърдят, за други – да услужат на Големия северен уж покровител, за трети – да придърпат парче от чуждата черга, че икономическата зима е люта. В същото време не гъкнаха като изтърси президентът миналата седмица, че руската гавра с българската история била разбираема и направо идентична с  тази на българите, които боядисвали паметника на окупаторите и не го щели. Става дума за българският президент пред „Панорама“, не за руския…

Марешки играе дълбока и почти тайна резерва за всички останали и не с надежда да го пуснат като титуляр на терена, а да не го закачат, извън „терена“.

Управляващите гледат на останалите като на тийнейджъри в пика на хормоналната атака – т.е. ту им правят по някоя отстъпка, ту затягат дисциплината като им „заключват в шкафа“ някое любимо забавление. В същото време почти небрежно „замитат под килима“ двата основни проблема на страната – образование и здравеопазване. Не че нямат планове за тях, но плановете са досущ като предишните – малко работа на парче и нищо радикално и ново. Разбираемо е – да ръчнеш с остена което и да е от тези две чудовища, да не говорим за двете едновременно, почти сигурно може да ти коства властта. За това и се запряха на демографската политика – не че не е фундаментален проблем, ама не е решен в нито една развита страна. Не че не вярвам в свръхспособностите български, дето щели да спасят света – и такива твърдения има, ама се надявам поне наистина да започне насърчаване на отговорното родителство при семейства с три деца. И то не с надбавка от 50 лв. повече, а с права и привилегии – финансови, данъчни, жилищни.

Ако лидерът на ДПС наистина не знае що е то отговорно родителство, пояснявам: отговорните родители са хора най-малко над 18 години, образовани, работещи, грижещи се за децата си – за здравето, развитието и бъдещето им. С други думи насърчаването на раждането на трето дете от непълнолетна самотна майка, без образование и работа – е престъпление спрямо нея и спрямо децата й. Особено спрямо тях.

Десните ли? При тяхното настоящо политическо здраве – или добро, или нищо… Амин!

Та при внимателно вглеждане в политическия екран става ясно, че това, което гледаме не е екшън, не е драма, не е комедия и дори трилър не е. Всъщност е „културно“-масова самодейност (за младите пояснявам – едно време по предприятия и учреждения се събираха едни хора, които правеха представления пред други такива хора. Някои бяха наистина добри, но повечето – пълна самодейност, абсолютно антикултурна).

Защо ни я разиграват точно в момента тази самодейност? Сигурно има много причини, които няма как да видя от моето балконче, но със сигурност една от тах е Европредседателството на България. Това е много голяма сцена, на която никой от тях досега не е стъпвал. Управляващите са в пиеса за стабилността, отигравана с бавни, внимателни и леки движения в центъра. Опозицията се опитва да изобрази в една роля Дяволчето Фют и Тошко Африкански, като гротескното същество е с опашка и един друг атрибут, обърнати на Изток и лапички, протегнати на Запад, опитващо се като се разсее публиката, да щипе актьорите на управляващите и да им разклаща сцената, па дано да остане само на нея. Публиката обаче знае с точност как ще бъде „забавлявана“, ако това се случи. Прекалено често е изживявала това представление, та дори и да се смее на отделни скечове, нещо не ще да го гледа отново. Останалите се борат за ролята на храстче или дърво от декора поне – дано все пак ги забележи някой и да ги оцени – не по достойнство, просто да ги оцени, по възможност във финикийски знаци.

А най-тъпото е, че българите не могат да изберат да гледат смислен, добър, интересен и перспективен театър или филм. Правата ни стигат само до това да подадем билети на входа за по-малко гадният. Просто други актьори няма. Няма и да има, докато само зяпаме.

Не става да се юрнем до един в курсове по „актьорско майсторство“, важното е да създадем добър сценарий, после да наемем талантлив режисьор, който да изиска ролите да се играят подобаващо. И на това не му се казва революция, а гражданско общество. И докато не ни идва отвътре да го съградим, щото на нас обществото ни пречи от векове, всеки от нас ще е виновен за тъпата самодейност.