Какво „диша“ градът ни?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 67, 1990 г.

[ad id=“225664″]

екология
КАКВО „ДИША” ГРАДЪТ НИ
Едва ли има старозагорец, който де не забелязва синевата по улиците на града, които са с особено интензивно движение. На всички ни е известно, че тази „синева” не е нито вечерният синкав здрач, нито ранното сребристо утро, а оная коварна, оловна синка от бензиновите пари. Надявахме се, че поне през лятото, когато няма мъгли и влага,тя ще изчезне. Уви, даже и повишената цена на бензина не разреди отровните аерозоли. Застанете например между 17 и 18 часа на бул. „9 септември” (там може и по всяко време), на ул. „Гурко” или ул. „Хр. Ботев”, а най-вече на ъгъла на бул „9 септември” и ул. „Столетов” и ще се уверите веднага в казаното. Всяка секунда леки коли, камиони, автобуси „дезодорират” въздуха на тия места със сини облаци. Разбира се, повечето от автобусите направо изригват, и то не синкави, а по-скоро черни, гъсти пушилки. Картината на всички ни е позната до болка, няма какво повече да я описваме. Въпросът е: какво още и кого чакаме да я промени? Или вече свикнахме с нея, а може би все още не сме наясно с фаталните й последици? То наистина, като гледа човек пръкналите се тъкмо на тези най-замърсявани улици кафенето и насядалите доволно младежи, че даже и майки с бебешки колички да си пият айрана или лимонадата, можем да допуснем, че тия хора въобще не забелязват, не чувстват бензиновите аерозоли наоколо. Значи ли туй, че ние останалите, които ги виждаме и чувстваме, не сме длъжни да се погрижим за тях? Най-голям дял се пада естествено на общинската управа на града, както и на съответните институти. За съжаление, тяхната грижа се свежда сега само в това да изнесат „тревожните” данни за замърсяването на въздуха и на водоприемника р. Бедечка, както и радиационния фон. За питейната вода, за вредността на оная натрапваща се миризма, която почти всеки ден се разнася на пасажи от Екарисажа, за най-опасния замърсител на въздуха и почвата – Химическия комбинат – засега не става и дума. Все пак да благодарим, че тази година, с повдигане на „желязната завеса” над екологичните проблеми, местните ХЕИ и РИОПС започнаха публикуването на тези данни.
Така само през месеците март и април, замърсяването на въздуха в пунктовете на споменатите улици (да не говорим за кв. „К. Ганчев”!) се оказа, че превишава нормата с 2-3 пъти! Известно успокоение показаха данните от май, но едва ли могат да се считат като резултат от някакви екологически мерки. Просто самите атмосферни условия през този месец – липсата на мъгли и вятърът, все пак оказаха благоприятно влияние за приближаване към нормата. А каква е тази норма, на нас простосмъртните не е нужно да се обяснява… Достатъчно е да знаем, че оловото, серният двуокис, сероводородът са именно елементите с наднормени стойности. Възниква въпросът: изчерпват ли се задълженията на тези два института с публикуване на информацията, озаглавена било „Основание за тревога”, било „Пробите тревожат”. Само с тревогата ли ще си останат и те като нас или ще споделят поне какви мерки се предприемат за подобряване на това състояние; кой носи отговорността за превръщането му в рецидив и т. н. Защото единствената мярка, която забелязахме, при това само временна, бе облекчаването на движението по ул. „Столетов” само в едната посока. Но какво облекчение бе това, като имаме предвид, че на същата тази улица сградите са почти на уличното платно (в сравнение с широките, отворени булеварди с подобен трафик) и най-вече като се има предвид, че между тези сгради е и РОДИЛНИЯТ ДОМ на Стара Загора! Непонятно остава наистина, как можем да вдигаме още безпомощно рамене пред мириса на бензиновата лавина – директно под носа на раждащите майки и на НОВОРОДЕНИТЕ! Затова трябва да се замислят по-радикално и учените, като проф. М. Гогошев, който предлага нови, модерни „контрольори” за точно определяне на замърсяването на въздуха, както и причините за него. Прекрасно, но в оскъдицата, в която се очертава „светлото” ни бъдеще, не е ли по-важно, вместо отдавна известните вече данни за замърсяването, както и източниците му, да се прибегне най-после към внедряване на някакви конкретни бариери, филтри на тези замърсители. Крайно време е да се предприемат реални мерки срещу всичко това, а не безпомощно или апатично да гледаме как големите индустриални предприятия си плащат глобите за увреждане на околната среда и продължават спокойно да я увреждат… Крайно време е да се обърне и сериозно внимание на износения парк от автобуси! Ако толкова не е възможно да се внесат нови, то поне да се следи строго за поддръжката на старите, иначе скоро няма да изплуваме от синкавата завеса на улиците! А кога ще се постави въпросът и от кого за филтриращите инсталации на частните автомобили в Стара Загора? Ще се въведе ли някога и тук „екологически чист” бензин? Щом не е толкова скъп, поне да отговаря на някакви норми! Всичко това не би било толкова трудно изпълнимо, ако всички се отнасяхме с по-дълбоко чувство за граждански дълг. Защото в крайна сметка става дума за здравето не на чужди хора, а на нас самите.
Да се надяваме все пак, че отделените държавни средства за екологични нужди ще стигнат и до бездушната по тези въпроси Стара Загора.
Людмила ИВАНОВА